– Господин Райчев, нека да започнем от това, което става в България и това, което тепърва ще става. Как според вас болестта, и разбира се икономическите последствия от нея, ще се отрази на политическия живот в страната?
Дали ще се появят нови силни играчи и нови политически сили? Или напротив, в зависимост от справянето със ситуацията, настоящата власт ще излезе още по-силна?
– Отговорът на този въпрос е много лесен, защото тази епидемия в световен мащаб ще има много сериозни икономически последици и след тях ще има нова политическа ситуация. За това със сигурност може да се предвиди, че в краткосрочен план никакви нови сили няма да се появят, а в дългосрочен със сигурност ще се появят най-различни работи, които не можем да предвидим, но със сигурност няма да са тези, които виждаме.
– При това, което виждате като играчи на политическото поле в момента, според вас коя е подходящата стратегия за всички тях? Защото виждаме, че ето – опозицията, и в лицето на БСП, а защо не и в лицето на президента, и властта продължават да си разменят остри удари, независимо от сложната ситуация, в която се намираме. Това според вас за кого ще бъде повече от полза и на кого ще навреди повече?
– Проблемът президент – премиер е по-сложен и съдържа много силен персонален елемент, така че просто не искам да го коментирам, единствено ще кажа, че това, което правят не е добре нито за тях двамата, нито за България. Докато проблемът с БСП е, че БСП пее старата песен без да разбира, че в момент на такъв вид криза винаги има прилив на любов към централната власт. Причината е, да го кажа психиатрично, че хората се нуждаят от баща и бащата естествено се изиграва от лидерите на държавата. Противопоставянето в този момент е изключителна грешка, изключителна. Хората не чуват нищо освен, че трябва да са единни, да спазват дисциплина, да слушат нарежданията на властта, които впрочем смятат за разумни.
Обърнете внимание – Борисов, който има постоянен рейтинг между 25 и 30% в момента има ситуационна оценка 70. Това практически прави – всички. Между другото, пак толкова има и Радев, въпреки че се противопоставят. Т.е. няма абсолютно никакво място за дебати, спорове – трябва да се проявява единство, да се коригират мерките не политически, а инструментално. Така че опитът на БСП и по-специално на г-жа Нинова да се впише като критик в ситуацията е неуспешен, и не ѝ носи дивиденти.
– Обаче каква би могла да бъде правилната политическа стратегия на една опозиция в ситуация, в която както казахте хората се групират около властта? Ако опозицията започне да приглася на всичко, което казва властта – също не печели нищо.
– Не, разбира се, не трябва да приглася и не трябва да се превръща в слугинаж. Но, че трябва да мисли за единството преди различието е сигурно. Разбира се, говоря от строго партийна гледна точка. Както виждате те се държат доста опозиционно и не биват чути изобщо. Репликите са без последици.
Вижте, известно време се надявах, че тази ситуация ще бъде осмислена рационално, не само аз, много хора по света. Но това е безнадеждно. Човечеството влезе в тази приказка, влезе в тази виртуалност. В момента ние не живеем в реалния живот. Ние живеем в един измислен, приказен живот и това трябва да се изчака. Всякакво политическо обсъждане преди края на приказката е невъзможно.
Няма нито едно доказателство, нито един сериозен аргумент, че сега е много по-опасно отколкото ситуацията ни преди две години, преди три, когато имаше подобни грипни епидемии. Но, както виждате, човечеството като цяло е на път да си счупи, и май че вече си счупи икономиката. Нанесе си удар, за който дори най-добрите специалисти не могат да преценят колко е голям, мисля също, че е и необратим. Така че ние въобще не трябва да убеждаваме хората, че ситуацията е нормална (тези усилия биха били напразни), а да се опитваме да облекчаваме тяхното положение в ситуацията, до която сме се докарали, колкото и временна да е тя.
Апропо, ще ме извините, но тук повечето правителства правят една голяма грешка – те канят в ръководните си щабове лекари, които разбират от телесни течности, иронично казано, а не от психиатрия. Хората много повече страдат от страха си. И не говоря за това да се държим все едно няма болест, а казвам, че хората трябва ежедневно да получават инструкции за това как да се справят с психопатологичната ситуация, в която сме изпаднали. Да вземат да се грижат за спокойствието си, да си осигурят здрав сън, такива неща трябва да се препоръчват много повече, отколкото тези вече втръснали на всички мерки с маските и прочее.
– Да, но мисля, че това което тепърва хората ще искат да знаят е как да се справят със последиците от икономическата криза, защото те ще бъдат много тежки, не само в България, а в световен мащаб.
– Какво значи „как да се справят“? Няма да се справим. Ние първо не знаем какви са последиците, никой не може да оцени размера на бедствието. Може да се оцени само, че е огромно. Колко ще са безработните, кои сектори от икономиката ще загинат – това никой не може да ви каже в момента. Сигурно е, че сами си го причинихме, но това само след няколко месеца няма никой даже да го изслуша. Хората ще забравят, че сами са си го причинили, ще отидат на „те ни го причиниха“, „лошите го причиниха“. Честно казано, ако има голяма политическа опасност в тази ситуация е, да го кажа така, появата на „евреи“. В подобни ситуации човечеството винаги търси някакъв враг, когото да обвини и това съвсем скоро ще потрябва отново. Просто тръпна да видя кой ще е той.
– Между другото, интересно ли ви е как ще се развие една евентуална политическа кариера на генерал Мутафчийски? Мислите ли, че това е възможно?
– Да, разбира се, че е възможно и като гледам взаимодействието му с ръководството на страната, то го и пишеше на много места, това е евентуалният кандидат срещу Радев. Не е невъзможно.
Все пак да се опитаме да осмислим какво се случва на човечеството и на България в това число. Представете си, господин Волгин, че в сливиците ви попадне нещо много лошо, някакъв силен алерген, който причинява страдание на съседните клетки. И тези сливици започват да реагират като отделят вещества и се борят с попадналата в тях микроскопична отрова.
И си представете, че сливиците „съобщят“ на всички други органи, че в тях е попаднала такава страшна отрова. На далака, на черния дроб, жлезите… и всички те започват да се борят срещу този алерген без да го има в тях. Как се нарича това? Нарича се алергичен шок – когато реагираш милион пъти по-тежко отколкото е значим стимулът. А стимулът е нищожен.
И сега, погледнете нашата разновидност на грип, която ще отнесе за огромно съжаление голям брой хора, както винаги е отнасяла. Около 0,5 % от човешките животи, главно на хора, които са болни, възрастни. Това въобще не е цинична реплика, а констатация на нещо, което ни се случва всяка година. Но ние сега реагирахме. Ако искате можем дълго да дискутираме защо реагирахме точно по този начин, но реагирахме всички и обществото преживява „алергичен шок“, сепсис. Резултатът от шока е много по-голям от вредата, която може да причини този стимул.
– Обаче можехме да не реагираме. В началото имаше държави, които в началото казваха „няма страшно, ще се справим, няма да затваряме, няма да въвеждаме мерки“, но след това заеха другата позиция.
– Не държавите заеха другата позиция, а хората. Много голяма грешка е да мислим, че властта е в основата на случващото се. Не тя го причинява, а хората. Властта и медиите просто танцуват според тяхната гайда. Хората го искат. Те много ще съжаляват за това, което сега правят, много ще псуват своите ръководители, че са им позволили да танцуват този танц.
Това е пиянството на едно човечество. В момента човечеството се е преместило във виртуален свят, струва му се, че прави нещо голямо – спасява своите старци, които впрочем особено не спасява, но дори да спасява малко, то спасяват нищожно малко спрямо онова, което причиняват. А причиняват на самите себе си нещо много лошо.
Ще ви кажа кога ще свърши виртуалността. Те хубаво живеят във Фейсбук, но икономиката не е виртуална. И когато се натъкнем на реалността, наречена икономика, ще последва катастрофа, каквато не сме виждали. Ще последват фигури „кой ни го причини?“, каквито също не сме виждали.
Четох един много умен човек, когото със сигурност сте прочел и вие – Ювал Харари, автора на „Sapiens.Кратка история на човечеството“, който е написал разумен и интересен текст, допускайки една груба грешка. Той си представя завръщането към някакви предишни форми на диктатура. Че властта ще получи повече контрол, че ще се върнем в предишните общества, където големите началници се разпореждат, само че сега, имайки в ръцете си информационните системи, ще стане още по-голяма беля.
Това не е така. Карл Маркс има едно гениално изречение: „новите исторически сцени се играят със стари исторически костюми“. Представете си, че през ХIХ в. се състои катастрофа и съвременниците възкликнат: „леле, ще се върне Луи ХХ-ти“. Не, на негово място ще се появят Сталин и Хитлер, принципно нови форми. Ето това ще ни се случи сега. Харари се опитва да мисли през привичните форми – диктатура, Садам Хюсеин на власт, Сталин, Чърчил и т.н. А ще възникнат принципно нови форми.
– Какво ще има според вас, ако не е диктатура?
– Аз дълбоко вярвам на, за съжаление вече покойния, френски мислител Дельоз, който малко преди да почине написа един гениален „Постскриптум“. Той казва, че обществото на Мишел Фуко, т.е. обществото на дисциплината, на средите на затваряне, на болницата – затвор – казарма – завод– училище, това общество е загинало и ние вече живеем в общество на контрола. Общество на контрола има за главна характеристика пълния унисон между желанията на властта и стремежите на хората. В случая тази истерия, която наблюдаваме (и тя вече не е даже истерия, а психопатология в световен мащаб), е по желание на слушателите, на хората.
– Т.е. демокрацията се реализира абсолютно?
– Демокрацията е форма, тя не е съдържание, така че това не е някакъв дефект на демокрацията. Това е базов дефект на потребителското общество. Потребителят е човек, който се чувства дълбоко в себе си виновен, тъй като е наясно, че консумира повече, отколкото произвежда, и че живее на някакъв (но неизвестен за него!) минус. Тази несъзнавана тревога на потребителя неизбежно започва да се проявява във външни проекции, ако се опитам да преведа фройдисткия термин – да преживява страховете под формата на външни въобразени заплахи. Главното проявление е „екологично“, в него изби страхът на западните хора, че живеят по-добре, отколкото трябва и ще бъдат наказани. Но тъй като в техните глави няма Господ, ще ги накаже природата. И те започнаха да обявяват нормални ситуации, не в смисъл добри, а в смисъл привични, навични ситуации, за екстремни.
– А сега се появи и тази епидемия.
– Същата история, буквално. Същата процедура, която се състоя, примерно, с въздуха в София. Който не, че е добър, напротив, и никак не е лошо да го подобрим, но винаги досега сме го дишали такъв. Само че нещата звучат иначе: „това вече не се понася“, „властите ни подлагат на геноцид“… Въздухът е лош, откакто съм се родил (аз съм роден през 50-те години, тогава София вече беше индустриална), даже беше по-лош, защото работеше и „Кремиковци“. Но една нормална, обичайна ситуация беше определена от моите съграждани като екстрена, като бедствена. Същото е и с вируса. Подобни вируси обикалят човечеството всяка година. Може тази година да е малко по-силен, но и дума не може да става за „чума“. А се говори за „най-страшното бедствие, откак са измрели динозаврите“.
– Ние сме склонни да преувеличаваме понякога, наистина.
– Вижте изследването на Галъп. Въпрос: „смятате ли, че това е най-страшното нещо, което е спохождало някога човечеството?“ 1/3 от българите го мислят! А човечеството е спохождано от Първа и Втора световна война, от Атила, Чингиз Хан и Темерлан, от страшни чуми с огромни жертви, за какво говорим…
Източник: glasove.com, БНР
Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Бултимес Инфо!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
