Международната неправителствена организация „Прозрачност без граници“ публикува своя Индекс за възприятие на корупцията за 2019 г. в 180 държави.
За България този показател е 43 пункта, като с това страната ни заема 74 място в световната класация.
В рамките на регионалната класация на държавите-членки на Европейския съюз България продължава да е на последно място. Стойности на индекса под 50 пункта са показател за систематичен проблем с корупцията и за неефективна борба, отбелязват анализаторите, съобщава Радио Видин на БНР.
Анализът на резултатите от индекса на България за последните седем години дава основание за критична оценка– липсва съществен напредък в противодействието на корупцията, като на фона на положителното развитие при значима част от редица държави-членки на ЕС (като например Естония, Чехия, Гърция) индексът на страната откроява тенденция на сериозно изоставане. Проблем за страната остават дефицити в ключови области: финансиране на политическите партии и предизборни кампании; спазване на демократични стандарти в изборния процес, свобода на медиите; критерии за избор и назначаване на лица на ръководни позиции в институциите; ефективно разследване на корупцията; лобистка дейност; липса на ефективно участие на гражданите в консултативния процес, свързан с вземане на политически решения.
Защо след 13 години членство в ЕС сме първенци в Европа по корупция?
„Човекът е в основата на всички проблеми… Натурата ни си е такава- продажна, и заради това сме стигнали до това положение… Има условия за корупция в страната… Корупция има там, където тя е ненаказуема… Защото сме единствената от бившите социалистически страни, която не си смени системата…“, казаха видинчани пред Катя Борисова.
Нивото на корупция у нас от години е тревожно високо, често ни порицават от Европейската комисия, пречи ни за Шенген и за Еврозоната, за отпадането на визите за САЩ. Евродепутати дори твърдят, че всяка година заради корупция България губи над 11 милиарда евро, или 14% от брутния си вътрешен продукт.
„Ситуацията се обостря и може смело да се твърди, че българското общество, българските институции, българската държава, българските медии страдат от едно хронично заболяване, което, ако по някакъв начин не бъде излекувано в обозримо бъдеще, ще доведе до катастрофа с трудно предсказуеми последствия. Може би това ще бъде най-голямата драма в новата история на България, тъй като думата, с която всичко това може да се опише, е „разпад“. Причините са много, но би трябвало да започнем с градуса на гражданската бдителност и будност, който е много нисък, за съжаление. Почти няма нормален български гражданин, който да не разбира, че сме в агрегатно състояние, в което дефицитът на справедливост е най-големият проблем. Общо взето се произвеждат „виновни“ за пренебрежително малки или средно значими нарушения, а в същото време тези, които опоскаха цялото национално богатство, са някъде далеч от закона, далеч от възмездието, далеч от наказанието. Друга причина е, че хората спряха да се интересуват от генезиса на различните политически партии. Голяма част от силните, активни и особено парламентарно представени политически сили са лабораторен продукт с две основни цели- да бъде принизен до минимум гражданският вот и да се гарантира запазването на икономическата власт на тези, които много находчиво успяха да присвоят за себе си преди 30 години“, смята журналистът и директор на българския Антикорупционен фонд Бойко Станкушев.
В световен план, анализът за усещането за корупция обхваща 180 държави, като България дели 74-то място с Ямайка и Тунис. Най-слабо е усещането за корупция в Дания, Нова Зеландия и Финландия.
„В България няма реакция срещу това поради ненатрупана достатъчна критична маса на недоволство, придружено с действие, защото нашите сънародници като че ли не осъзнават, че има връзка между корупцията и икономическото състояние на страната. Страните с развити, проспериращи пазарни икономики, с големи средства в бюджета си за здравеопазване, образование, за грижа на хора в неравностойно положение, са с много нисък корупционен индекс. Много анализатори и колеги твърдят, че сме на път да се превърнем в „бананова държава“. Не бива да забравяме и народопсихологията на българина, описана по изключително точен начин от много от светлите умове на българския народ- описани са хора, склонни към продажност или такива, които предпочитат да си мълчат, за да не пострадат, Бай Ганьо на Алеко, знаменитият български народопсихолог Иван Хаджийски… Всичко това ни дефинира, като народностен тип, който предпочита прекалено дълго да изчаква, заемайки позиция на пасивен наблюдател, и понякога се стига до натрупвания, които водят до промяна на това качествено състояние на отношенията между общество и държава. Към момента не виждам да сме достигнали температурата на обществено недоволство и действие, които биха постигнали решаването на най-големия проблем в нашата страна и който застрашава буквално нейното съществуване. При неработещи, корумпирани институции, при корумпирани държавни служители на всякакви нива, това нещо ще се случи. Няма справедливост на разпределението, няма поощряване на свободното говорене и няма управия, за съжаление…“, добави Бойко Станкушев.
Източник: БНР
Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Бултимес Инфо!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
