Хората ще взимат малки пенсии от универсалните пенсионни фондове спрямо последната си заплата преди пенсиониране и след години, поне докато догонваме страните от ЕС.
Спестените пари за старини изостават от ръста на доходите
Ситуацията няма да се промени, докато догонваме Западна Европа по заплати
Инфлацията е по-голяма от доходността
Ниски пенсии от частните пенсионни фондове ще взимаме и след години, или поне докато догонваме страните от Западна Европа по заплати, показват изчисления на “Труд”, както и мнения на финансисти, до които вестникът се допита. Причината за това е, че заплатите нарастват много по-бързо от доходността на пенсионните фондове. В резултат пенсиите от частните фондове ще заместят малък процент от доходите на хората преди да излязат в пенсия.
Частните универсални пенсионни фондове стартират дейността си на 1 юли 2002 г. В тях се осигуряват работещите българи, родени след края на 1959 г. За последните 18 години, откакто фондовете обявяват подробни данни за доходността си, постигнатата доходност от различните фондове варира от 48,65% до 104,04%. А средната постигната доходност от тях за 20-те години, откакто осъществяват дейността си е под 100%. Това означава, че първите вноски в частните фондове от юли 2002 г. за 20-те години досега са се удвоили.
През юли 2002 г. средният осигурителен доход за страната е малко под 260 лв., което означава, че при вноска от 5% в универсалните пенсионни фондове са влезли средно по 13 лв. на всеки осигурен. За 20 години управление на тези пари може да приемем, че те са се удвоили и вече са станали 26 лв. Същевременно обаче заплатите на хората са нараснали близо 5 пъти за 20 години. За месец юли 2022 г. средният осигурителен доход е 1292,87 лв., което е пет пъти повече от средния осигурителен доход през юли 2002 г. Затова, ако човек сега излезе в пенсия и може да получи тези 26 лв., те ще заместят само 2% от осигурителния му доход преди пенсиониране. Затова, въпреки че 20 години е бил осигуряват, човекът ще има чувството, че взима малка втора пенсия.
Причините за всичко това е самият модел на допълнителното пенсионно осигуряване и това, че заплатите в България догонват средните за ЕС. В добрите за българската икономика година, каквито бяха тези между финансовата криза от 2007-2008 г. и началото на пандемията, заплатите в страната нарастват повече отколкото в развитите страни от ЕС и повече от постиганата от пенсионните фондове доходност. Всички искат доходите ни да продължат бързо да нарастват, за да може след години да достигнем средните заплати на по-богатите държави в Европа. Но това означава, че вноските, които правим за втора пенсия, ще продължат да изостават.
В годините на икономическа криза, когато инфлацията е висока, ситуацията става още по-лоша. За последните близо 18 години, откакто има подробни данни за доходността на пенсионните фондове, натрупаната инфлация е 105,4 г., показват официалните данни на НСИ. Това е повече от реализираната доходност от универсалните пенсионни фондове. Оказва се, че инфлацията реално изяжда натрупаните пари за старини.
Резултати
Губят близо 10% от началото на годината
Спадът достига 12,66%
Средната доходност на универсалните пенсионни фондове от началото на годината е отрицателна и е около -10%. Това се дължи на спада на цените на акциите на фондовите борси по света.
Всички универсални пенсионни фондове реализират отрицателна доходност от началото на годината.
Постигната доходност от различните фондове е от -3,4% до -12,66%, но средният спад е с близо 10 на сто.
Причината за това е понижението на цените на акциите на международните пазари. Фондовете са инвестирали значителни средства в търгувани на борсите по света компании. При спад на борсовите индекси и стойността на притежаваните от пенсионните фондове активи намалява.
Инфлацията от началото на годината до края на август е 12,6%, показват официалните данни на НСИ.
Това допълнително изяжда натрупаните пари за втора пенсия и заедно с отрицателната доходност на универсалните фондове, реално над 22% от средствата на осигурените са загубени.
Прехвърлиха 776,5 млн. лева за шест месеца
187 хил. души са сменили пенсионния си фонд
Осигурените в частните пенсионни фондове, които са се възползвали от правото си да прехвърлят средствата по индивидуалната си партида от един фонд в друг през първата половина на 2022 г. са общо 187 870 души при 147 347 за същия период на миналата година. Това е ръст с 27,5% на годишна база, показват данни на Комисията за финансов надзор (КФН). А общият размер на прехвърлените средства между фондовете е 776,5 млн. лв.
Хората имат право за изберат друг пенсионен фонд, в който да се осигуряват, и съответно да прехвърлят натрупаните досега пари от стария им фонд в новия. Част от хората местят парите си в търсене на по-висока доходност, тъй като различните фондове реализират различна доходност от управлението на средствата на осигурените. Други сменят пенсионния си фонд по препоръка на работодателя, защото някои компании работят предимно с конкретни пенсионни фондове. Други пък получават предложения да сменят пенсионния си фонд от банката, на която са клиенти. А някои са разпределени служебно при започване на първата им работа във фонд, който не им харесва, и решават друг фонд да управлява парите им за старини.
Делът на хората, променили участието си от едни в друг пенсионен фонд за полугодието е 4,38 на сто от осигурените в универсалните пенсионни фондове, 4,08 на сто от тези в професионалните и само 0,67 на сто от тези в доброволните фондове.
Общият размер на прехвърлените средства през първите шест месеца на годината от един в друг фонд е с 33,7% повече спрямо преместените пари през същия период на миналата година, когато са прехвърлени 579,9 млн. лв., показват данните на КФН. От януари до юни 2022 г. почти 698,5 млн. лв. са прехвърлените пари между различните универсални фондове, над 59,1 млн. лв. – между професионалните, и почти 18,1 млн. лв. – между доброволните фондове.
Делът на прехвърлените средства спрямо размера на нетните активи на универсалните пенсионни фондове е 4,29 на сто, на професионалните – 4,30 на сто, а на доброволните пенсионни фондове – 1,36 на сто.
Само в рамките на второто тримесечие на годината 91 949 осигурени граждани са променили участието си във фондовете за допълнително пенсионно осигуряване, показват данните на КФН. За сравнение, за същия период на 2021 г. 72 876 лица са променили пенсионния си фонд. На годишна база увеличението достига 26,2%.
Делът на хората, променили участието си през второто тримесечие на 2021 г., спрямо броя на осигурените в универсалните пенсионни фондове е 2,13 на сто, в професионалните – 2,08 на сто, а в доброволните пенсионни фондове – 0,34 на сто.
Общата сума на прехвърлените средства на осигурени граждани от един в друг пенсионен фонд през второто тримесечие на годината е над 387,1 млн. лв. От тях 346,4 млн. лв. са прехвърлени между различните универсални фондове, 31,6 млн. лв. между професионалните, а малко над 9 млн. лв. са преместени между доброволните фондове. Прехвърлените средства са с 29,5% повече спрямо същия период на миналата година, когато между различните фондове са преместени близо 299 млн. лв.
Делът на прехвърлените средства спрямо размера на нетните активи на универсалните пенсионни фондове е 2,14%, на професионалните – 2,33 на сто, а на доброволните пенсионни фондове – 0,68 на сто.
Средният размер на прехвърлените средства на един осигурен, променил участието си от един фонд в друг през второто тримесечие на 2022 г., е 4209,96 лв. при 4102,84 лв. година по-рано, което е ръст с 2,6 на сто.
При почти всички пенсионни фондове има хора, които си тръгват и такива, които местят парите си в тях. Но нетно активите и броят на осигурените в някои фондове нарастват, а при други има спад за полугодието.
Натрупаната сума намалява с 362 лв. за половин година
Разполагаме с по 5443 лв. за старини
Управляват общо 15,8 млрд. лв.
Средствата на всеки осигурен в универсален пенсионен фонд намаляват средно с 362 лв. за първите шест месеца на годината.
Средно по 5443 лв. има всеки осигурен в универсален пенсионен фонд, показват данни на Комисията за финансов надзор. Като от тези данни са извадени хората, за които през 12 поредни месеца няма направена нито една осигурителна вноска, тоест хората, които не работят от дълго време и тези, които са емигрирали и вече не разчитат на пенсия от България.
Средният размер на натрупаните средства на човек в универсалните фондове не стигат и за изпащане на 12 минимални пенсии по 476 лв.
Натрупаните пари за старини в частните фондове не само, че не са много, а и намаляват през първата половина на годината, показват последните данни на КФН. В края на миналата година средният размер на средствата на всеки осигурен беше 5805 лв., а за периода от януари до края на юли е намалял с 362 лв.
Това става при положение, че по личните партиди на осигурените продължават да влизат пари.
Средният размер на месечните осигурителни вноски в универсалните фондове е 82,64 лв., показват данните на КФН.
Благодарение на тези задължителни вноски, универсалните пенсионни фондове към края на юни управляват над 15,8 млрд. лв.
Източник/ци: Гарантират ни ниски пенсии и след години – Труд
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
