За да не бъде отново освиркана (или не дай боже нещо повече), властта се опита да отмени честванията на Националния празник 3 март на връх Шипка, уповавайки се на сезонния грип и коронавируса.
Твърде малоумно действие и съшито с бели конци, като се има предвид, че не е обявена грипна епидемия.
Тоест да пътуваме с градски транспорт, учениците да ходят на училище (министърът на образованието изрично заяви по БНТ, че няма да бъдат отменени никакви училищни чествания), да се събираме на всякакви събития на закрито, да празнуваме в София с министър Каракачанов – това не е опасно. Но видиш ли, честването под открито небе на ветровития връх Шипка е опасно, за да не хване властта коронавирус. Защото е явно, че от вируса (дали от него?) се страхува само властта, тъй като „достъпът на граждани, желаещи да се поклонят пред Паметника на Свободата, остава свободен и въведените временни промени на движението в района остават в сила“.
Да се смееш ли, да плачеш ли.
Отвсякъде е видно, че никой не мисли за народонаселението, което е свободно да ходи на Шипка и да се заразява на воля с коронавирус.
И че ги е страх не от вируса, а от повторението на 19 февруари пред паметника на Апостола, когато властта беше освиркана, а президентът – аплодиран. Караячнева сама си го призна пред медиите.
Няколко минути след безумната отмяна на официалната ритуална част от честванията на връх Шипка, от пресцентъра на президента Радев съобщиха, че въпреки препоръката на т.нар. кризисен щаб, държавният глава ще присъства там и ще произнесе приветствие. Всъщност му направиха услуга. Излагацията на властта е пълна, а действията й – невменяеми и неадекватни.
И те самите ще го разберат, но по трудния начин и при едно условие –
ако има народ зад президента.
П.С. След публикуването на този текст и бурните реакции в социалните мрежи, Караянчева все пак обяви и своето присъствие.
Автор: Христина Христова, memoriabg.com
Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Бултимес Инфо!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
