Стефан Пройнов: Севтополис е най-известният обект под вода в българската археология – единственият цялостно проучен до момента тракийски град на българска територия. Той е не само уникален археологически и исторически обект, но и цяла съкровищница с данни за живота и бита на траките. Градът е разкрит и проучен между 1948 и 1954 г. при изграждането на язовир “Копринка” до Казанлък от екип под ръководството на проф. Димитър Димитров. Тогава той е напълно заснет и проучен, преди да остане на дъното на язовира.
След дългогодишна работа в района, екипът от археолози се натъква на изумително откритие- останките на стар тракийски град. Така Севтополис става първият и единствен тракийски селищен център от градски тип у нас. Мястото, където е открит, бива разкопано напълно, заедно с три надгробни могили от неговия некропол. Установява се и името на града – Севтополис, име, което не се среща досега.
Севтополис, създаден от тракийския владетел Севт III в сърцето на Казанлъшкия район, се развивал бързо като първостепенен политически, икономически и културен център, столица на Севтовата държава. Той е основан през 323 г. пр. н. е. и загива през 270 г. пр. н. е.
Стефан Пройнов напомня, че Севтополис – Одриската столица на Севт III е имало клетвен договор за ненападение и взаимна защита с град Кабиле. Оригиналът на този ценен договор се съхранява в Националния археологически музей в София. Негово копие можете да видите в Историческия музей в Казанлък.
Разкопките в Севтополис продължават и археолозите намират много монети, сечени в самия град, изкусна керамика и накити. Установено е и стратегическото разположение на столицата на одрисите. Той е бил заобиколен от р. Тунджа, а естествената му защита се допълвала от огромна крепостна стена, дълга 890 метра.
Едни от най-интересните находки в Севтополис са: светилището на бог Дионис, храмът на Великите тракийски богове и дворецът на владетеля Севт III. До 1954 г. градът е проучван и фотографиран. Пройнов се шегува, че тогава са нямали Дронове, но са направили снимки от самолет, снимките са в доста добро качество като се има в предвид техниката, с която са разполагали.
Севтополис дава богата информация за битът и културата на траките и по-точно за животът на малката на брой аристокрация възприела доста от елините повлияна силно от желанието да подражават със светилища и храмове, с погребенията, ако щете. Въпреки доказаното важно културно и историческо значение на Севтополис, е решено строителството на язовира да продължи. Така той се превръща от причина за откриването на древни град, в оправдание за потопяването му. Официалното откриване на яз. „Копринка“ (тогава носещ името „Георги Димитров“) е през 1955 г. 
Стефан Пройнов се шегува, че днес градът на Севт III е позлатен заради златоносният пясък, който покрива дъното на яз. Копринка. Няма златотърсач в България, който да не знае за златоносните пясъци на язовир Копринка, но и доста откривани монети има в района особено при сушева година когато нивото на язовира спадне драстично все пак когато е проучван града през времето на Комунизма са нямали металотърсачи и има доста монети и накити останали да лежат на дъното на язовира.
Стефан Пройнов, експерт по антично и древно изкуство твърди, че почвата е доста киселинна като там и бронзовите монети, накити и украшения от времето на Севт III излизат в окаяно състояние, но сребърните и златните монети както и златните накити са в идеално състояния сякаш времето не ги е докоснало.
Стефан Пройнов: Днес някак си не сме добри стопани на историята си и може би водата е съхранила Севтополис за едни по-добри времена!
Виж повече на Бултимес Инфо!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
