Стефан Пройнов: Знаете ли, че Чудомир е колекционирал монети

в България
Стефан Пройнов: Знаете ли, че Чудомир е колекционирал монети
Стефан Пройнов: Знаете ли, че Чудомир е колекционирал монети

Стефан Пройнов: Вижте монетите на Чудомир

Димитър Христов Чорбаджийски (1890 г. – 1967 г.), известен с псевдонима си Чудомир, е български писател хуморист, художник и краевед. Но малцина знаят, че той колекционира монети и марки.
Той е седмото от осем деца в семейството на Мария Дончева и хаджи Христо Георгиев Чорбаджийски. През 1901 г. завършва началното си образование в родното си село Турия, а през 1904 г. – прогимназия в Казанлък. Намеренията на бащата са синът да стане офицер или търговец; майката на Чудомир го подкрепя в желанието му да се занимава с рисуване.

За този избор и за плановете на бащата разказва самият писател в своята автобиография:
„ Във Военното училище приемаха само синове на богатите и въпреки че в село имахме голям двор, не ме признаха за дворянин и отказаха да ме приемат. За свещеник също не ме харесаха, въпреки че ядях блажно през пости и вече нарушавах някои от десетте божи заповеди. Тогава той реши да ме направи бакалин, но като се увери, че съм раздавал стоки повече на вересия и везните се наклонявали все в полза на клиента, отчаял се съвсем. Тогава реших да постъпя в Рисувалното училище. “

До 16-годишна възраст учи в старозагорската гимназия „Иван Вазов“. През 1913 г. завършва четирите курса на Държавното художествено училище в София (мобилизиран по време на Балканската война), но се дипломира едва през 1919 г. във връзка с мобилизацията в Първата световна война. Учебният процес го сближава с Георги Машев, който го запознава с Димчо Дебелянов и Людмил Стоянов.
През 1921 г. се жени за своята колежка – художничката Мара Нонова. В периода 1920 – 1932 г. работи като гимназиален учител в Казанлък.

През 1932 г. се налага Чудомир да напусне учителското си място (по онова време действа закон, според който единият от семейните учителски двойки е трябвало да напусне държавната работа). Чудомир е поканен да поддържа хумористичната страница на вестник „Зора“.

Тази дейност се изразява в изпращането на няколко разказа и карикатури месечно и продължава до 1940 г., когато Чудомир пише писмо до главния редактор на вестника, с което заявява оттеглянето си: „Настъпи период на преоценка на ценностите. Не съм съгласен с политиката на в. „Зора“. Не съм доволен от постигнатото. Изобщо гражданинът Димитър Чорбаджийски не може повече да понася твореца Чудомир.“

През 1929 – 1930 г. отива на специализация в Париж: командирован е „да се запознае с методиката и пропедевтиката“ по рисуване в парижките училища. Престоява известно време и във Виена.[1] През 1937 г. пътува до Рим, Венеция и Римини.

Именно тук той се запалва по монетите.
От 1938 г. е член на Върховния читалищен съвет, а през 1966 г. става народен представител в Петото народно събрание от район Павел баня.[1] Става заслужил деятел на изкуството през 1965 г., а на 23 май 1967 г. получава званието народен деятел на културата.

Ако посетите Литературно-художествен музей „Чудомир“където във временната експозиция са показани част от монетите, които той е събирал, като колекционер. Той е и сред директорите на Историческия музей в Казанлък, за който също е събрал големи количества монети и артефакти. На снимките можете да разгледате част от монетите, които Чудомир е събирал в личната си колекция измежду тях няма интерестни или скъпи или във високо качество което идва да подскаже, че или са били подменени или редките ги е оставил в музеят.

Но сред съселяните и гражданите Димитър Чорбаджийски- Чудомир винаги е казвал:” Не давайте редки златни монети на зъболекарите за коронки и на златарите частници за пръстени, защото ще ви ги направят съвсем от друго нещо, а монетите ще продадат скъпо на някой музей”!

В едно писмо до Константин Щъркелов Чудомир пише:
„ Помъчих ли се да отразя епохата? Донесох ли полза на народа си? След тая ужасна борба на живот и смърт между двата противоположни свята къде сме ние? На чия сме страна? Кому помагаме чрез изкуството си’?

Стефан Пройнов -експерт на антично и древно изкуство обича да казва, че един колекционер след смъртта си оставя това което е събрал и Чудомир е един пример за това.

 

Loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Вашият коментар

Your email address will not be published.

*

Последни от България

Отидете горе