Стефан Пройнов: Кражбите от музей не са от вчера

в България/История/Новини


Стефан Пройнов; Искам Да ви запозная с една дръзка кражба от миналите времена.
Едва преди по малко от година на 16-09-2020 shok-news.com припомниха за този дързък обир.

Историческия музей в Лом. Обирът на музея в крайдунавския град е едно от най-тежките престъпления, извършвани в последните десетилетия на миналия век в Северозападна България, а делото срещу извършителите му предизвиква в онези години голям обществен интерес, въпреки оскъдната официална информация, достигнала до специалисти и граждани.

Кражбата на монетни находки от музея в Лом е била извършена през нощта на 13 срещу 14 май 1980 г. Крадците проникнали в музея по клоните на дърво в двора на близката черква, разбили прозорец на сградата и изнесли торба с римски и гръцки монети, съхранявани във фондовете на музея. На следващия ден уредниците забелязали следите от взлома и информирали органите на МВР. По случая започнало разследване, в което се включили и следователи от столицата. Само за няколко дни разследващите разкрили организаторите и извършителите на кражбата и ги задържали. Сред арестуваните били директорът на Историческия музей Т. Ф. , двама братя нумизмати П. и Б. Б. и още четирима техни близки от Лом и Видин – съучастници в престъплението.

След проведените разпити служителите на МВР открили и откраднатите над 4000 монети, закопани на остров в река Дунав, както и 46 матрици за незаконно производство на фалшификати на древни монети. Според разследващите, кражбата в музея в Лом е била извършена, за да се прикрият дългогодишни злоупотреби с ценни експонати от фондовете на музея, както и за снабдяването на нумизмати и трафиканти на исторически находки с редки и скъпи монети, част от които са били предназначени и за нелегален износ към Западна Европа.

По спомените на Илия Арсенов – бивш началник на Криминална милиция – Лом, а по-късно началник на РПУ – Лом, месеци преди кражбата, в началото на 1980 г., в крайдунавското управление на МВР е бил получен сигнал за злоупотреби и престъпления в музея. МВР сформирало комисия от експерти, начело с видния историк проф. Иван Венедиктов, които започнали проверка на фондовете на ломския музей. Специалистите бързо установили, че липсват част от най-ценните монети.

„Малко след това бе извършена и кражбата, за да се заличат следите“, казва Арсенов.
Според очевидци на събитията тогава, в Историческия музей е бил направен истински погром – навсякъде се търкаляли пликове с находки и пръснати монети. Въпреки това, на органите на реда бързо станало ясно, че са изчезнали редки екземпляри и че извършителите на кражбата са били добре информирани и са знаели какво и как да вземат, разказа преди години и Емил Николов – един от основните участници в разследването – бивш зам. началник на милицията в Лом през 1980 г.
„При обира, освен много монети, бяха откраднати и стари икони, и картини от руски художници. Основното обаче бяха монетите – изчезнали бяха хиляди, но сред тях и едни от най-ценните. Явно беше, че кражбата е дело на хора-специалисти и че е свързана с проверката в музея и откритите вече липси!“, категоричен бе Николов.
По спомените му кражбите на древни монети от музея са били извършвани години наред по два начина. При първия, при заприходяването на находки, монетите не са били описвани по вид, а само като брой, а на мястото на ценните са поставяни други от същото време, но без особена стойност. При втория начин част от ценните монети са били подменяни с фалшификати, изработени от нумизматите П. и Б. Б.
„Б. Б. беше монтьор по професия, с основно образование, но със златни ръце и с отлични познания по история и нумизматика!“, свидетелстваше Николов.

След арестите на участниците в кражбата и извършените обиски, служителите на МВР открили в двора на монтьора Б. Б. 46 изработени от него матрици за фалшиви монети.
„Копията, които братята бяха произвеждали, бяха толкова добри, че част от археолозите не можаха да разпознаят фалшификатите!“, спомнят си и днес участници в разследването.
Според експертите по делото, близо 10 г. двамата братя са секли ментета на редки и изключително скъпи монети, като тетрадрахми на Абдера, Менде, Пертинакс, Филип Пети, Маронея и др. Те продавали от фалшификатите на колекционери и иманяри на цени от 50 до 250 лева за бройка, а част от фалшификатите вероятно са били изнасяни и извън страната.
Според документите по делото, с нелегалното сечене на фалшиви монети от братята Б. са били запознати и обявените за босовете на иманярската мафия в България и трафика на културно-исторически ценности по времето на социализма Желязко Колев-Императора и Митко Станков-Бузата.
След приключването на разследването срещу групата, разбила и ограбила музея в Лом, образуваното наказателно дело № 51/1981 г. е внесено в Окръжен съд – Михайловград.
„Делото беше изключително сложно и тежко, доказателствата бяха събрани в куп томове. Само обвинителният акт беше 48 страници. Освен седемте обвиняеми, пред съда застанаха и 62 свидетели и 6 вещи лица. Причинените щети от кражбата бяха за над 400 000 лева – огромна за онова време сума. Благодарение на прецизната работа на служителите на МВР и следователите, престъплението беше категорично доказано, а близо 364 000 лева от причинените щети бяха възстановени“, спомня си Тодорка Петрова – тогава прокурор по делото за обира на музея.Стефан Пройнов; Искам Да ви запозная с една дръзка кражба от миналите времена. Едва преди по малко от година на 16-09-2020 shok-news.com припомниха за този дързък обир.

През май 1981 г. седмината подсъдими по делото за кражбата от музея в Лом са признати за виновни и осъдени общо на 36 г. затвор. Директорът на музея Т. Ф. е наказан с 8 г. затвор, които са увеличени от горната съдебна инстанция на 9 г. „Лишаване от свобода“ при строг режим. П. Б. е осъден на 8 години затвор, увеличени на 9 г. при строг режим. Брат му Б. Б. е лишен от свобода за 7 г. Останалите трима техни съучастници са наказани с 11 г. затвор общо, а един получава условна присъда от 8 месеца. Всички са осъдени и на хиляди левове глоби и конфискации на имущество.
46-те матрици за изработка на фалшиви монети са приложени като веществено доказателство към делото, но не са унищожени след приключването му и са съхранявани в Окръжен съд – Михайловград.
През юни 1981 г. Окръжният народен съвет – Михайловград, с наказателно постановление, е иззел в полза на държавата 46-те матрици за производство на фалшификати и глобил изработилия ги Б. Б. с 500 лева в полза на държавния бюджет. Три години по-късно – през ноември 1984 г., и Михайловградският съд отнел матриците в полза на държавата, а през 1986 г. те са били предадени на Историческия музей в Михайловград, откъдето били върнати на съда през 1992 г.
Предаването и връщането на матриците за фалшификати между институциите през годините е било извършвано без писмени заповеди, оглед и преброяване.

При проверка през юни 1992 г., служителите в Окръжен съд – Михайловград установили, че 19 от матриците са изчезнали неизвестно кога и къде. Сред изчезналите калъпи са били и едни от най-ценните – за юбилейна тетрадрахма на Одесос и за златна монета от град Пантикапей, твърдеше изработилият ги монтьор. За кражбата на уникалните средства за изработка на фалшификати е било образувано наказателно производство, но през следващите 12 г. извършителят така и не е открит.

През септември 2005 г. делото за кражбата на матриците е било прекратено поради изтичането на предвидената в закона давност и те останали на съхранение в Окръжен съд – Монтана още 15 г. Опитите на ръководствата на съда през това време да предадат ненужните вече на магистратите веществени доказателства по отдавна приключилото дело на различни служби на МВР или на институции, занимаващи се със съхраняване на културно-историческо наследство, не дали резултат.

След разговори от края на 2019 г. с Дирекция „ Информация и архив“ на МВР, Окръжен съд – Монтана започва процедура за предаване на веществените доказателства по дело 51/1980 г. на музея на МВР.
40 г. след обира в Исторически музей – Лом и конфискуването им от държавата, 27-те уникални матрици за сечене на фалшиви римски монети бяха предадени от Окръжен съд – Монтана на Музея на МВР в София.
„Материалите ще бъдат зачислени в колекцията „Технически средства и веществени доказателства“. Матриците представляват интерес като веществени доказателства с културна и историческа стойност и могат да участват в експозициите на музея, представяйки пред широката общественост дейността на институциите в борбата за опазване на културното ни наследство“, заявяват в писмо до Окръжен съд – Монтана от Дирекция „Информация и архив“ на МВР.
Източник: shok-news.com

Казвам се Стефан Пройнов: Искам да Ви попитам след падането на Комунизма да сте чували някой музеен работник да е влязъл в затвора за злоупотреби?
Нима са спрели да се подменят и ограбват фондовете на музеите?България днес има нужда от закон който да сложи край на разграбването на националното ни богатство.
Време е да се синхронизират законите ни с тези в Европа или по подобие на закона в Англия.
Защото вкарват иманяри в затвора за дребни дрънкулки а истински цените находки изчезват от музеите безнаказано .

 

Loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Вашият коментар

Your email address will not be published.

*