След девет месеца начело, а може би пак с Тодор Тагарев занапред или без него, работата в Министерството на отбраната би следвало да получи някаква обществена оценка.
Защото така и не я дочакахме от Николай Денков и Мария Габриел. Тагарев се превърна в един от най-спорните и скандални министри в кабинета на ПП-ДБ. Странно, но този човек притежава невероятната способност да привлича като гръмоотвод негативните чувства на хората към себе си. Какво да се прави – Божа „дарба“. Не всекиму е отредена такава орисия.
Ясно е вече, че ГЕРБ категорично не го искат след ротацията в своя кабинет. Но лично мен ме изумява друго. Като основен мотив и ГЕРБ, и ДПС изтъкват, че не бил направил нищо за Украйна. Или, по-точно, сътворил „една голяма нула“ по израза на Делян Пеевски. А пък Бойко Борисов иронизира МО-шефа, че чак сега се сетил да праща на фронта в Украйна вълнени ръкавици с пет пръста, които щели да пристигнат през юли, точно в разгара на лятото. Що пък не?! След тях Тагарев може да реши да прати на украинските войници слънчеви очила.
Не, сегашният военен министър трябва да бъде „анатемосан“, отлъчен от правителството и лишен от управленски функции в държавата поради съвсем друга причина. Че направи много малко или почти нищо за Българската армия. Тагарев търпи критики, че не намери време от постоянните му воаяжи зад граница, понякога напълно излишни, да вникне във вътрешните проблеми на отбраната.
Той прекали с дозата на парадността и протоколните мероприятия, не разбра какво вълнува и тревожи обикновеният войник, сержант и офицер от войската. Тази войска, която ще искаме утре да ни пази, ако,не дай Боже, се наложи. За него по-важно бе да се снима с поредния дипломат, посланик или официален гост, отколкото да отиде в някое формирование и да седне да си поговори чисто по човешки с бойците и техните командири.
Отбраната е консервативна система по принцип. Не само у нас, а навсякъде. И така трябва да бъде, защото всяка грешка в тази сфера се заплаща с кръв. С много кръв. Обикновено всяко решение в тази област не дава веднага резултат, а след години. Казвам това, за да подчертая, че не вменявам вина единствено на Тагарев за сегашното състояние на войската ни. А то е незавидно. Боеспособността на армията ни – има какво да се желае още, и то доста.
Жесток кадрови дефицит мъчи бойните части. Той е следствие от другия проблем – липсата на мотивация за служба. Непривлекателност, или, по-точно, твърде слаба, на войнишката служба. Куцаща социална политика в армията и т. н. Ако кажем, че за всичко това е виновен Тагарев, няма да е вярно. Това са негативи, трупани с години от различни правителства. Но неговият грях е, че той не си мръдна пръста, за да посее поне кълновете на „положителните промени“, чиито плодове ще берем след години. Не му остана време от това да мисли и говори публично как във всичко, докрай и колкото е нужно ще подкрепяме и даваме на Киев, за да се бори срещу агресията на Москва. Без да се поинтересува какво става в собствения му двор.
Да вземем например кадровия дефицит в армията. В момента е безпрецедентен. Средно за цялата армия е около 20%, а в отделни формирования скача и до 40%. В бройки се изразява в няколко хиляди празни, незаети места. Знаете ли какво означава това ? Че някъде се налага един човек да върши задълженията на двама, за да не страдат учебният процес, бойната подготовка и боеспособността на войските. Няма да навлизам в детайли заради поверителността на информацията. Но това става с много труд, нерви и свръхнапрежение на силите. В частите не достигат най-вече редници и взводни командири. Там, където газиш кал, вали те дъжд, брули те сняг и леден вятър. Там, където войнишкият хляб е примесен с пясък. В топлия чиновнически уют на кабинетите и канцелариите на МО, уверявам ви, дефицит няма.
А защо не стигат редниците във войската ни? Ето тук опираме до престижа на войнишката професия. Трябва да е ясно, че тя се конкурира на пазара на труда с всички останали професии. Тук най-важният фактор е заплатата. Ето малък пример. В „Кауфланд“ и „Лидъл“ примамват кандидати за работа със стартова заплата 1800 лв. Като всяка следваща година сумата се увеличава със 100 лв. Плюс месечен бонус от ваучери за храна на стойност 100 лв., която се актуализира периодично. Министерството на отбраната пък набира кандидати за войници с оферта за заплата от 1400 лв., зад която се крие непосилен труд, понякога далече от семейството, липса на квартира.
Освен това българският редник няма право на допълнителен частен труд, както е в гражданския живот, няма право на синдикална защита (за разлика от МВР), на членство в политическа партия или гражданско сдружение, той трябва да е 24 ч. на разположение на службата, а когато напуска гарнизона или страната е длъжен да докладва и иска разрешение и т. н. Въобще не само той, но и сержантът, и офицерът за разлика от всички, които живеем в тази страна, е с ограничени граждански права. По закон естествено, общо 13 на бой. Отделно от това нашият редник е може би с най-ниското заплащане в НАТО, дори северномакедонският му колега, доколкото съм информиран, получава повече. Така е и с българските сержанти, офицери и генерали.
Ако някой види обява за започване на работа в „Лидъл“ или „Кауфланд“ и на МО за служба като професионален войник и се чуди по кой пък да поеме, бих го посъветвал да попита Тагарев какво да прави. Защото в армията още чакат заповедта му за 10% увеличение на заплатите за тази година. За разлика от него колегата му, шефът на МВР Калин Стоянов, постъпи умно и хитро. Пояснявам – заплатите във всички силови структури на държавата: МО, МВР, ДАНС, разузнаване, затворите и т. н. се определят от държавния бюджет всяка година. Там се посочва базата – сега тя е 380 лв. Тази база се умножава по коефициенти, които са различни за всяко ведомство – според званието, ранга, категорията и т. н., но… тя е същата от 2009 г. за армията, оттогава не е променяна.
Парламентът обаче скоро промени само закона за МВР и обвърза базата със средната работна заплата за страната. Която в момента е около 1500 лв. Промяната само за МВР влиза в сила от 1 януари 2025г. Не се чудете. Задават се все пак избори, нали? А който държи полицията, държи и пътя към успеха.Освен това и Борисов, и Пеевски имат особен афинитет към това ведомство. Другите силови структури пият по една студена вода. Засега. Така най-ниското основно възнаграждение в МВР скача на минимум 1950 лв., а в армията си остава 1405 лв. Е как да имаме тогава мераклии за войници? Как тогава да напълним казармите? Това е и една от причините да няма желаещи и за офицерската професия. Тази година Националният военен университет (НВУ) изпълни държавната поръчка за прием на курсанти с близо 500 души по-малко. Представяте ли си за какво става дума? За това, че в армията ще постъпят 500 взводни командири, лейтенанти по-малко. А този вакуум може да се запълни в следващите близо 8 години, при условие че НВУ не изостава в плана за прием на курсанти.
За съжаление ПП-ДБ не се опазиха от детската болест на ГЕРБ през 2009 г., когато за първи път влязоха във властта. Тогава първият военен министър на ГЕРБ Николай Младенов сътвори прецедент – за първи път в световната военна история министър на отбраната сам предложи да му намалят военния бюджет. Младенов поиска да се съкрати с 40%. Пак тогава за първи път полицията получи, и това продължи години наред, по-висок бюджет от армията. Което също е парадокс. След него пък Аню Ангелов премахна основни социални придобивки, да не ги изреждам, които имаха военните. И твърдеше, че професионалният войник идва да служи в армията не за пари, а защото е патриот и обича отечеството си.
Много съм спорил с него по този въпрос. Ето заради такива разбирания я докарахме дотук. А истината е съвсем проста. Войниклъкът стана професия. Никой няма да се съгласи да нарами пушка само заради идеята да брани родината си. Няма какво да се заблуждаваме, трябва да сме реалисти. Обратното разбиране остана в историята преди тридесетина години. Вижте последните социологически изследвания, които бяха огласени буквално преди дни. Едва всеки трети българин би се сражавал доброволно в защита на България, ако стане война. Трябва да е ясно. Българският войник е гражданин в униформа и е като всички нас останали – като лекаря, инженера, учителя, агронома, шофьора, продавача, да речем. И той иска хладилникът му да е пълен.
Защото като го отвори и ако е празен, не може да се нахрани с НАТО. НАТО не се яде. Не става, ако в него няма нищо, да каже на децата си яжте евроатлантическа солидарност. Ако военното ни министерство не осъзнае тази реалност, по-добре да си припомни, че с трици маймуни не се ловят. Предлагам на Тагарев да отиде в с. Мусачево до София и да застане на КПП-то на поделението сутрин рано, когато военните идват на работа. И да попита някой редник каква му е заплатата. След това да прекоси пътя и да отиде отсреща, където се намира складовата база на голяма западна компания.Същия въпрос да зададе на някой обикновен работник. За да се изчерви и да разбере защо на командира му е трудно да намира желаещи за войници да служат в частта му.
Слушах Тагарев вчера на извънредния брифинг, който даде в МО. На въпрос за увеличение на заплатите се оправда с независещи от него фактори, че това трябвало да се съгласува на национално равнище. Сиреч с Асен Василев. Който обаче не е в час с някои особености на сигурността въобще и в частност със системата на отбраната. Ковчежникът на държавата ще се стресне и ще се сети за армията, когато възникнат обстоятелства, при които на армията се налага да прилага в защита на родината ни наистина това, което знае и може. Но тогава става страшно и по-добре да не се случва никога. Иска ми се да припомня един факт на Тагарев. С каквато страст защитаваше в парламента милиардите, с които трябваше да купим бойните бронирани машини „Страйкър“, с такава трябваше да влезе поне един път в пленарна зала и от трибуната да пледира пред депутатите за увеличение на средствата за заплати на армията. Щяха да го разберат. За да не се чуди защо именно той е военният министър с най-нисък рейтинг.
Накрая бих си позволил два въпроса към военния министър Тодор Тагарев. Първият – колко напълно окомплектовани и боеспособни батальонни бойни групи, за които постоянно се говори, има нашата армия? Вторият – защо засекретяваме помощта, която даваме на Украйна, след като всички държави я обявяват публично, все пак помощта е купувана с обществени, тоест с наши пари, а не с лични негови? По негово или по чие настояване се засекретява това, което даваме на Киев? И това има ли някаква връзка с първия въпрос?
Аз отговор не искам. Знам го. Нека отговори сам на себе си, но честно.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
