Вижте коя монета поставя на десето място експертът по нумизматика Александър Боянов.
История на 10-те най-скъпи монети в света
5 Cents „Liberty Nickel“ / №10
Случвало ли ви се е да гледате някоя монета, за която няма никаква информация и да си представяте, че тя струва десетки хиляди, стотици хиляди дори милиони? Може би да, може би не. Понякога обаче, може това чувство да не е измамно и вие наистина да притежавате монета, която струва милиони. Шанса за това е малък. Микроскопичен. Дори още по-малък от най-малкия възможен и все пак. Щом на света има монети които струват колкото годишната издръжка на някой от българските футболни колоси ( много са и няма да давам примери ), значи има и възможност ( хипотетично ) те да попаднат при вас. За да сте подготвени за този момент и да не изтървете шанса си, ще ви представим наша класация ( не претендираме за пълнота и е възможно да сме изпуснали някои и друг челник ) за ТОП 10 най-скъпи монети в света изсечени по модерната машинна технология от 1750 до наши дни. Както можете да се досетите класацията е доминирана от американските представители. Колкото една държава е по-голяма и по-богата, толкова и търсенето на стари предмети от нейната история е по-голямо. Ако към това голямо търсене добавим и почти никакво предлагане, става отлична рецепта за монета която струва няколко милиона долара. Но нека видим какво сме избрали за вас, днес:
На 10-то място в нашата класация сме поставили 1913 „Liberty Head“ nickel. Тази обикновена, дребна никелова монета от 5 цента се сече в продължение на цели 30 години. Първата емисия е пусната в циркулация през 1883г. През Февруари 1913 този петак е заменен от нов монета с нов дизайн – индианската глава „Buffalo Nickel“, като това е официално сечената монета от този номинал записана в регистрите на монетния двор на САЩ. Всичко щеше да е нормално, ако 7 години по-късно през 1920 на годишния конгрес на Американската Нумизматична Асоциация (АНА), един господин на име Самуел Браун (Samuel Brown), не вади от джоба си 5 монети 1913 „Liberty Head“ nickel за почуда и изумление на всички. Господин Браун е бил служител на монетния двор през 1913 и първо-сигналната теория за появата на мистериозните монети е, че той „частно“ ги е изработил. Тази теория се подкрепя и от факта, че през 1919 същия този господин, пуска обява в декемврийския брой на списание Нумизмат (Numismatist), като търси да закупи срещу 500$ именно тази монета. При положение, че монетата не е сечена официално и от 1912 до 1920 никой никъде не споменава емисия 1913 е много странно как той се сеща няколко месеца преди конгреса да потърси тези монети. Теорията за частната изработка остава, но в пространството се завъртат и други възможности за появата на тези 5 дребни монети. Едната е, че това е пробна емисия изсечена през 1912 за са се види дали всичко е наред за предстоящата 1913. Другата теория е свързана с пробно издаване на тези монети от отдела за Медали. Целта на монетите е била да послужат при нужда. Все пак най-разпространената теория била за частното емитиране. Такова вече е било доказвано в страната и нямало да бъде първи и уникален случай.
Дали са били емитирани частно или не все пак през 1924 Самуел Браун продава петте монети в комплект, като те преминават през ръцете на няколко дилъра за кратко време, за да пристигнат най-накрая в колекцията на полковник Е.Х.Р. Грйин (E. H. R. Green), където преседяват до смъртта му през 1936г. В последствие колекцията на полковника е продадена от неговите наследници, като петте монети за първи път се разделят от представянето си през 1920. Те са купени от двама дилъри. Ерик П. Нюман и Б. Г. Джонсън и от тук нататък всяка от тях поема по свой собствен път.
Две от петте монети са мат-гланц а останалите три са изсечени по стандартна технология. Най-известния екземпляр е този който е закупен от колекционера Луис Елиасбърг. Той е с оценка 66 и от двете водещи компании за сертифициране на монети PCGS и NGC. Монета остава в колекцията на Елиасбърг дори и след неговата смърт през 1976г, но през Май 1996 е продадена на търг организиран от Bowers and Merena на дилъра на редки монети Джей Парино за 1 485 000$, най-високата цена за монета давана до този момент в света. Монетата е пусната на търг след отва през 2001 като повишава цената си до 1 840 000$, а през май 2005 г. Legend Numismatics закупи монетата на Елиасбърг за 4 150 000$. На следващия търг на който тази монта се продава, тя достига цена от 5 000 000$, като заминава при неизвестен колекционер в Калифорния.
И докато образецът на Елиасберг е най-добре запазеният от петте монети, монетата на Олсен е може би най-известната от всички. Тя е класирана като Proof-64 както от PCGS, така и от NGC и е представена в епизод на Hawaii Five-O – „Никелът от 100 000 долара“, излъчен на 11 декември 1973 г. по американската телевизия. Също така тя за кратко е била и собственост на египетския крал Фарук. Когато Нюман и Джонсън разбиват лота от пет монети, образецът на Олсен първоначално е продаден на Джеймс Кели и веднага след това монетата е купена от Фред Олсен.
Той в последствие я продава египетския крал Фарук, но въпреки това името му остава назвателно за нея в нумизматичните кръгове в америка. През 1972 г. краля на Египет продава монетата на World Wide Coin Investments за 100 000$, като това е рекорда цена на монета в света до тогава. Този рекорд вдъхновява сценаристите на хитовия сериал по това време Hawaii Five-O и на следващата година монетата става главен герой в един от епизодите на криминалето. През 1978 цената и се е удвоява до 200 000$, когато е продадена на Superior Galleries. Оттогава тази монета е препродавана още няколко пъти, достигайки до цена от 3 000 000$. През януари 2010 по време на аукцион на Heritage Auctions монетата е продадена на частен, неназован колекционер за 3 737 500$
Образецът на (Норвеб) Norweb е един от двата никела на Liberty Head от 1913 г., които са част от музейна експозиция. Той е изложен в Смитсонов институт (Smithsonian Institution) където може да го видите и днес. Нюман и Джонсън продават този екземпляра на Ф. Бойд, който след това го препродава на Нумизматичната галерия (която през годините купува и препродава и други от петте монети). През 1949 г. монетата е купена от крал Фарук, за да замени образеца Олсен, който той е продал малко по-рано. Тя остава в колекцията на египетския крал, докато той не е свален от престола след преврата воден от Гамал Абдел Насър през 1952 г.
Две години след това всички притежания на Фарук са продадени на търг от новия режим, в това число и образеца на Норвеб. Нумизматичната галерия която продава монетата в Египет успява да си я върне и да я продаде отново този път на посланик Хенри Норвеб и съпругата му. Семейството решава да дари монетата през 1978 на Смитсонов институт като така отбелязват своята шестдесета годишнина от сватбата.
Четвъртата монета е Образецът на Уолтън. Тя е най-неуловимият от петте никела на Liberty Head от 1913 г . Повече от 40 години местонахождението и не е било неизвестно и се е смятало, че е загубена Джордж О. Уолтън, на когото е кръстен екземплярът, е закупил монетата от Нюман и Джонсън през 1945 г. за приблизително 3 750 щатски долара, равняващи се на 53 907 долара днес. На 9.Март 1962 Уолтън загива в автомобилна катастрофа, на път за Нумизматична конференция. В разбитата кола след катастрофата са намерени много монети на стойност над 250 000$, като една от тях е точно е безценния никел от 1913. През 1963г. семейството на загиналия Нумизмат пуска монетата на търг в аукциона къща, но от там им я връщат с оценка – фалшива. Рядко се случва но явно понякога и професионалистите грешат а грешките им струват много пари.
В В резултат на това монетата остава във владение на семейството и се съхранява в касичка на пода на килера в дома на сестра му в продължение на повече от 40 години. През юли 2003 Американската Нумизматична Асоциация организира изложение на което е планирано да покаже 4-те известни екземпляра от 1913 „Liberty Head“ nickel, чието местонахождение е било известно. За да популяризират това изложение и за да направят по-интересна реклама, от АНА започват кампания за „лов“ за изчезналия пети екземпляр. След като разбират за кампанията и наградата от 10 000$ която се предлага на човека който донесе 5-тия екземпляр на изложението, семейство Уолтън, разбиват касичката и донасят монетата в Балтимор, където се провежда въпросното национално изложение. След дълги и обстойни прегледи и сравнение с другите 4 монети, експертите на АНА обявяват монетата за автентичния 5-ти изгубен екземпляр. През Април 2013 Уолтънови продават монетата на търг за 3 172 500$, значително над очакваната стойност от 2 500 000$. Купувачите са Джеф Гарет, бивш президент на АНА и уважавания Нумизмат Лари Лий. Те излагат монетата в магазина на Лари Лий където тя е видяна от десетки хиляди посетители. През юни 2018, Гарет и Лий продават екземпляра на Уолтън на братята Мартин Бърнс и Рон Фирман за сума между 3 и 4 М$ . Те отново дават монетата за проверка на автентичността, като и този път PCGS потвърждава, че тя е оригинална. Веднага след това братята даряват монетата на музея на АНА, където тя може да се види и днес.
Последната пета монета носи името образеца на Макдермот. Джонсън и Нюман продадават монетата на Джеймс Кели, който след това я продава на Джей Ви Макдермот. Това е единствената от 5-те монети със следи от използване по нея. Причината е, че Макдермот, често я носи със себе си, като постоянно се хвали с нея и това, че е толкова рядка. След години на непрестанно лашкане наляво надясно без никаква защита монетата губи първоначалният си блясък. Тя е продадена след смъртта на Макдермот от неговите наследници на Обри Бийби за 46 000$, който заедно със съпругата си я дарява на музея на АНА през 1989 г., където е изложена и до сега.
Това е историята на 5-те монети 1913 „Liberty Head“ nickel. Появяват се през 1920 обгърнати от мистерия и съмнение, но въпреки това те стават едни от най-желаните екземпляри за колекционерите по целия свят. Знае ли човек какво може да се крие в кесийката на баба му скрита в скрина на тавана?
Очакваме с нетърпение класацията на Александър Боянов.
Източник: Alexander Boyanov
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.