Искат го в правителствата на Германия и Великобритания да ги учи на европейски ценности?
Знаете ли колко време му трябва на финансовия министър Асен Василев да “прочете” екселска таблица със стройни редове от цифри?
Точно две минути! За толкова той е успял да ги осмисли и да е готов с анализа. Както и да го облече в категорична словесна форма, пише 24 часа.
Същото остро око и максимална концентрация вицепремиерът притежава и за текстове без цифри. “За секунди хваща граматически грешки колкото и дълги да са текстовете”, разказват от екипа му.
В умението му бързо да анализира вече са убедени повечето депутати от бюджетната комисия в парламента, както и хората, с които работи във финансовото министерство. Защото са били преки свидетели на мълниеносните му реакции по време на маратоните за последните два бюджета.
А продължителността на обсъжданията бе наистина впечатляваща – по 12-14 часа няколко поредни дни.
Поне видимо човекът, който управлява държавните финанси в момента, никога не изглежда разколебан, притеснен или уплашен.
Справка – една от последните му реплики по отношение не на кого да е, а към човека, който, поне формално, отвори вратата на политиката пред Асен Василев – президента Румен Радев. Когато той “захапа” правителството заради напрегнатия спор да отпуснем ли военна помощ на Украйна и означава ли това участие във войната, Василев без колебание отсече:
“Позицията, която президентът Радев изрази, че давайки оръжие на Украйна, ние продължаваме войната, е позорна. Защото в нея имплицитно стои разбирането, че Русия ще победи в този конфликт. Аз смятам, че Украйна ще победи и ние трябва да ѝ помогнем да го направи”.
Анализатори и наблюдатели побързаха да определят тези думи като “бунт срещу политическия родител”. Дали този бунт ще доведе до развод, или просто е поредното категорично изказано мнение, присъщо на Василев, предстои да видим. Във всеки случай точно оценката му сложи началото на цяла серия от “реплики” и “дуплики”, която някои дори определиха като политическа криза.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
