„Преходът свърши много отдавна и ми се иска да спрем да използваме тази доста недъгава дума. Той свърши в най-добрия случай през 2007 г., когато България стана член на ЕС. За никакъв преход към нищо след това не можем да говорим“, каза проф. Атанас Семов.
На въпрос в какво живеем тогава, той отговори – „в безпътица„.
Трансформация или деформация
Според конституционния съдия случващото се в страната през последните десетилетия е по-скоро „деформация„.
„Това, което правим в тези 36 години, е един изключително противоречив и белязан от крайности процес, който отдавна не е трансформация, а деформация„, на мнение е проф. Семов.
„Все чакаме друг да ни оправи“
Проф. Семов посочи и причините, които според него пречат на българите да постигат значими неща, като ги свърза с народопсихологията.
„Пречат ни две неща и те са наши традиционни народопсихологични характеристики. Едното е чакането друг да ни оправи, а другото – търсенето винаги на виновник навън. На нас все някой друг ни е виновен. Ние сме земята на невинните, поради което нито си наказваме виновниците, нито си променяме правилата, така че да няма следващи виновници“, каза той.
Икономически ръст, но и социално неравенство
Атанас Семов призна, че има и безспорни постижения, като например икономическия ръст на страната.
„Несъмнен факт е, че българската икономика е нараснала пет пъти за последните 25 години. Несъмнен факт е, че се повиши стандарта на немалка част от хората в България„, заяви той.
Той обаче веднага контрира с негативната статистика: „Също така обаче несъмнен факт е, че недопустимо много хора живеят зле, включително под социалния минимум. И не е зле в сравнение с най-успелите народи… а зле в сравнение с най-нормалната човешка представа за разумни условия за живот“, смята конституционният съдия.
Според него в обществото е силно разочарованието „от тези 36 години безпътица„, от политическия елит и от „състоянието на тежка безправовост, което е повече от беззаконие„.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
