А думата корупция изчезна от българската политика и предизборната реторика, що ли?
ГЕРБ управляват София от 2005 г. – гигантски корупционни схеми, пълно управленско сливане на мутри и държава, раздаването и разграбване на публичната собственост и публичните ресурси от олигарси (новата по-прилична дума за мутри).
Днес наблюдавам вече с отегчение привидното съревнование между двата десни избора за кмет на София.
В. Лилков – представител на т.нар. синя аристокрация (няма по-нелепо определение за мушмороците, които се прегърнаха по удобство още преди 10 години с ГЕРБ)
В. Терзиев – представител на десния комсомол от ПП и ДБ, който комсомол три пъти нахлуваше във властта, най-често чрез ГЕРБ, веднъж чрез Радев, уж борейки се с корупцията и с лозунга „няма дясно, няма ляво“.
Днес те твърдят, че не бива да гледаме в миналото, а към бъдещето. Аз това напълно го разбирам – че как да погледнам в миналото, като там наднича коалиционния партньор ГЕРБ.
Дали има някаква разлика между Терзиев и Лилков?
Не!
И двамата са продукт на посолството.
Лилков е с излъчване на стар обигран администратор – и това след 18 г. управление на ГЕРБ в София. Най-важното – чисто минало от ДС – сам се изтъква.
Терзиев – с нула опит в градоустройство и градско управление, но изявен харизматик популист ала Кирил Петков (преди година и половина това минаваше за позитивно). С тежко родствено минало, но с плам да построи живота нов.
Какво ги различава: административния опит и принадлежност на роднините към ДС.
Какво ги обединява: посолството (ГЕРБ, ППДБ и ДСБ) и най-вече общата реторика, която трябва да отклони вниманието на публиката от темата за корупцията и неприличното съешаване с мафията чрез антнирадев „спийч“ и антипутин „спийч“, щото, нали са евроантлантици всички по подразбиране.
Много е симпатично (иначе унизително) как мафията се оказа евроантлантическа и правилна за посолството.
Така че – дали е Лилков, или Терзиев за мен особена разлика няма.
Управлението на Столична община е добре организирана мрежа от взаимосвързаности на корпорации, спонсори, олигарси и прочие. Кой ще е кмет от изброените по-горе е напълно еднакво особено в едно – и двамата ще угаждат на антикомунистите от седмия ден поради недъзи в биографиите – единият от род на шефове на ДС, другият със съмнения, че твърде дълго си е играл с ГЕРБ. Пък и двамата имат нужда от кресливостта на жълтопаветието, което с всеки изминал ден все по-всеотдайно изпира ББ, корупцията, мафията, олигархията – абе всичко, което им се нареди от посолството.
Така че от двамата, за да се доказват пред посолството и техния мегафон – жълтопаветието, ще получим по равни огромни порции див антикомунизъм и нищо повече, но никога ни дума за борба с корупцията и разкриване на корупционните схеми на Герп и сие.
Та, ако искате да сте полезни в някакви дебати с тях, ако бъдете допуснати, разбира се, винаги ги питайте – ще разкриете ли корупционните схеми на Герп и има ли такива изобщо? А можете ли да ни ги посочите, например? Не че думата прави дупка при нашите политици – все пак К. Петков и Василев с това нахлуха във властта, помните, нали?
Искам само да напомня – София винаги е била синя. Престъпленията спрямо нея започнаха още в зората на т.нар. демокрация с Янчулев, който действаше като башибозук. Но същинският играч беше сардоникът Стефан Софиянски. Неговите схеми бяха прегърнати от Бойко Б., той канализира групировките, поочисти нЕкои другари и довърши схемите,!
А Бойко е десен евроантлантик – нали така, драги антикомунизди от седмия ден? Няма да е удобно сега точно нещо да го преследват за корупция, нали?
Най-важното е, че има още какво да се доразграби от София, пък и от миналата година имаме рекордни 2 млрд. от бюджета, които се изливат на година в СО. Допълнително все още има и много общинска собственост, общински предприятия, фирми, проекти и прочие. Така че има за кражбИ още много! Както и за застрояване, щото строителната мафия е уан оф дъ биг спонсор на партиите. Или не знаехте това? М?
Гергана Пирозова
Източник/ци: А думата корупция изчезна от българската… – Gergana Pirozova | Facebook
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
