Честит 3- ти март! Освен петък с днес отбелязваме и Освобождението.
На тази дата големият ми брат – Руснакът превърна Родината ми от турска провинция в самостоятелна държава. Със своя армия, администрация и върховна власт.
Имахме своите Кирияк Стефчов и Поп Кръстю, но и своите Левски, Ботев и опълченци. Дълбок поклон!
Казват, че историята се повтаря като фарс. И верно – днес имаме Кириак Петков, но не боготвори гърците, а американците, хъшове, но не в Браила, а в Дубай.
Пак не смеем да произнесем на глас Дядо Иван, но тайно го чакаме и пак считаме Турция за изконен враг, но час по час тичаме там на пазар и на почивка, а кючекът измести хорото. Е, не тотално, на “Бяла роза” всички стават.
Наближават изборите. Виждам лека паника в редиците на левите либерали, дори ги избива на фашизъм. Някакви манолглишевци и евгенидайновци откровено призовават към терор. И естествено пак дъвчат Паметника на Съветската армия.
Оня дегенерат дето го оскверни със специално закупен чук, се превърна в знаме на цялата сган. Спомних си Смирненски “Хей, другарю, ти какво решил си с чука” и съм сигурен, че и той го е рецитирал това стихотворение. В истинска държава щеше вече да чука камъни с новозакупения си чук, а вечер да го чукат ония с дългите присъди.
При това без значение дали е рушил паметник на руски воини, американски пилоти, или нечий надгробен паметник. Или щеше да се лекува в съответното заведение, на мен външният му вид ми навява диагнози. С тая нескопосана пропаганда и една свястна избирателна комисия, господата ще влизат в Парламента само в дните за посещение на граждани. От сърце ще дам своя принос.
Точно толкова куца пропаганда проведоха бандеровски активисти в Германия.
Завлякоха някакъв уж руски танк в Берлин, накитиха го с байряците си, цуцнаха го на булевард “Унтер дер линден” и насочиха дулото му срещу руското посолство. Обаче се получи, като в онова детско стихотворение с неочакван край – Върви си Генчо из папура и си клати … кошница с домати. В тоя случай немците /внимание, червена точка/ им набутаха папура чак до доматите.
Смъкнаха синьо – жълтите парцали и обсипаха танка с цветя. Видях някаква символика – немски танкове в степите, после руски танкове в Берлин, посрещнати от хора с цветя. И се сетих, че тоя филм съм го гледал и му знам края. Явно и други са го гледали, защото през нощта тихомълком премахнаха танка.
На западните елити фашизмът им е като имунна реакция, появява се при финансова криза. Лечението е сложно и продължително, но много резултатно. Надявам се да минем с общоукрепваща терапия и да не стигнем до спринцовки “Сармат” и “Калибър”, с ядрени имуносупресори!
Васко Кръпката щел да иде да пее в Киев, щото едно време Ролинг Стоунс пели у Хавана и се гътнал Кастро. Явно не е разбрал, че СССР се разпадна и Киев засега не е в Русия, та евентуално ще го отнесе Вселенски. Като се сетя колко се дра по концерти на СДС и как свърши тая партия, може пък да не е толкова лоша идеята.
Дойде Баба Марта. Очаквано се появиха жълто – сини мартеници, засега останаха разнополови. Аз съм леко объркан, нали идеята е да сме бели и червени от здраве?
Какво ни пожелават новаторите, да сме жълти и сини ли? Тия цветове са много кофти симптоми по мойта медицина. Май верно съм прав, пропагандата яко издиша.
Личния лекар на дедо каза за пациента си, че през половината време не знае на кои хора е дете, както казват по нашенско и има риск да им докара война с Русия и Китай. Аз не знам що за доктор обсъжда пациента си публично, но явно там си може и така.
За Тръмп сума ти психиатри разправяха че е откачен, даже книга писа някакъв и нищо не му направиха. Щом за президента може така, какво остава за простия човек? Питам за да се заяждам, не че ми е зор.
В щата Охайо се случи малък Чернобил, обърна се влак с отровни химикали. На дедо му е през кобура, праща всичко за фронта и за победата, а победа няма. Американците почнаха да се усещат, даже Вики Ноланд се оплаква, че сенаторите вече не щат да дават кинти, при това и републиканци и демократи. Даже подпитват, дали пък някой не краде? Глупости, политик да краде, кога е било това!
Слушах реч на Антъни Блинкен, в която за 15 минути произнесе едновременно”Русия” и “агресия” 16 пъти. После замина на срещата на Г 20 в Индия. Там па къв цирк е, неам думи!
От една страна е “градината”, както я нарече Барел – САЩ и васалите, от другата страна “джунглата” – Русия, Китай, Индия, Турция. “Градинарите” ги тегли да говорят за война, “Диваците” обсъждат икономика. Китайската говорителка отсече: Стига вече едностранни санкции и екстериториална юрисдикция! Преведено от китайски: Айде наиграхте се!
Накрая Тони все пак пресрещна Лавров някъде из кулоарите, въпреки твнърденията “Мразим таа гад, кьорав да пойдем, да го не видвам” или нещо подобно, не толкова видинско. Разправя, как му избил илюзиите от главата, а на въпроса “Лавров какво Ви отговори” се връцна, като ученичка от горните класове.
Гледам политиците от нашия съюз и ми се насълзяват очите. Иначе завършили елитни училища, бръшлянова лига и прочие. А се получила една лоялна посредственост, с полови колебания и изразена симпатия към забранени вещества.
Хора податливи на финасови изкушения и компрпоматен натиск, но с бесни амбиции и огромен апетит към властта. Мъже и жени чудесно пригодени за колониална администрация, без никакви скрупули и сантименти към народа си, към моя народ.
И това ще преживеем. Щото българина го гледаш прост човек, а като му дадеш снежна топка, тресне Киро у главата на връх Шипка, та му набие празничен дух.
И да няма снежна топка пак ще му го набие, има и други начини, някои весели, други по – малко. Жилав ни е народът, семката му е яка, а духът му силен. И Господ го обича, а Майка Русия му прощава детинщините. Ще ни бъде и пребъде, убеден съм в това. Така че вдигам чаша пълна с водка и надежда, наздраве!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
