Българинът е най-недоволен в ЕС

в България

Българинът е най-недоволен в ЕС
Българите дават най-ниска оценка за удовлетворение от живота си.

Чувстваме се най-зле по отношение на финансовото състояние
Най-високи оценки даваме за личните отношения с роднини, приятели и колеги

Най-добре с парите са в Нидерландия

Българите са най-нещастните жители на Европейския съюз, показват данни на Евростат. Един от най-важните аспекти на благополучието е индивидуалното удовлетворение от живота, посочват от европейската статистическа служба. Общо за страните от ЕС удовлетвореност от живота, измерена по скалата от 0 (изобщо не съм удовлетворен) до 10 (напълно удовлетворен), е средно 7,1.

От Евростат измерват задоволството от живота по три показателя – удовлетворение от собственото финансово състояние, от личните отношения и от собственото използване на времето, като България и по трите показателя е на последно място сред страните от ЕС.

Българите са най-недоволни от финансовото си състояние, а са най-доволни от отношенията си с роднини, приятели и колеги. Оценката на българите за финансовото им състояние е 4,6 по скалата от 0 до 10. Средно за страните от ЕС хората са дали оценка от 6,5 за финансовото си състояние, а България е доста под това ниво. Най-добри оценки за финансовото си състояние дават жителите на Нидерландия (7,5), Финландия (7,4), Швеция (7,3) и Австрия (7,2). Най-близо до нас по финансово състояние са в Латвия (оценка от 5,5), а след това са Словакия (5,7), Хърватия (5,7), Литва (5,9) и Унгария (5,9).

Оценката на хората за финансовото им състояние до голяма степен зависи от образованието, показват данните на Евростат. Причината за това е, че образованието има огромно значение за размера на получаваните доходи. В България хората с основно образование дават оценка от 3,6 за финансовото си състояние. Тези със средно образование оценяват финансите си с 4,6, а тези с висше дават оценка 5,6.


По отношение на личните взаимоотношения българите дават оценка 6 за живота си, при следно 7,9 за страните от ЕС. По този показател също сме на последно място, като най-близо до нас са Хърватия (оценка 7,2), Гърция (7,4), Люксембург и Италия (по 7,5). При личните взаимоотношения нивото на образованието няма съществено значение за удовлетворението на хората. Но отново тези с по-високо образование дават малко по-високи оценки за задоволството си от взаимоотношенията си с близките.

По отношение на удовлетвореността от собственото използване на времето българите също дават много ниски оценки за живота си. По този показател страната ни дели последното място с Гърция, като оценката за задоволство от използване на собственото време е 5,7. Най-високи оценки за използването на времето си дават във Финландия (7,6), Словения (7,6), Дания (7,5) и Австрия (7,5).

В България мъжете са по-доволни от живота си

Едва 36 процента от хората в страната са щастливи
Мъжете са по-щастливи от жените в 16 държави-членки на ЕС, а в останалите 11 страни жените са по-щастливи.

65,2% от мъжете и 62,8% от жените в ЕС казват, че се чувстват щастливи “винаги или през повечето време” през предходните четири седмици, преди да бъде направено изследването на Евростат за удовлетвореност от живота.
В България обаче едва около 36% от хората се чувстват щастливи “винаги или през повечето време”. Оказва се, че сме близо два пъти по-нещастни от повечето жители на страните от ЕС. Като мъжете в България са малко по-щастливи от жените. Подобно е положението и в Латвия, където дори са малко по-нещастни от нас, но в Латвия жените са малко по-щастливи от мъжете.

Най-високи нива на щастие има в Белгия, Нидерландия и Люксембург (над 75% и за двата пола), а на следващите места са Ирландия, Австрия, Полша и Финландия.

В повечето случаи разликата в щастието между половете е относително малка (разлика от 2,5% средно за страните от ЕС). Мъжете като цяло са по-щастливи от жените в 16 държави-членки. В останалите 11 страни жените са по-щастливи.

Loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.