Българите биха спрели да напускат страната, а тези в чужбина биха се върнали, ако медиите в България дават по-достоверна картина за местната икономика.
Около това мнение се обединиха участниците в днешната дискусия „Да извадим успеха от анонимност“, визирайки, че обрисуваната от медиите икономическа картина би била по-достоверна, само ако се съобщават по-често добрите каузи на компаниите за корпоративната им социална отговорност.
„Масово из социалните мрежи, а впоследствие при разговорите между хората на спирките на градския транспорт слушаме как в България нищо не се произвежда, как в България няма индустрия. А в същото време сме над средното европейско равнище по дял на индустрията в брутната добавена стойност. Малко хора в България знаят, че първите две пера в българския износ са машиностроенето и автомобилостроенето, както и електротехниката и електрониката“, коментира председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев.
Друг участник в дискусията обаче отбеляза, че именно социалните мрежи са единственият нерегулиран информационен канал, където компаниите могат да съобщават на аудиторията си за своите позитивни инициативи.
Велев разказа как собственик на една от медиите в България му е споделил, че ако българският премиер Бойко Борисов и германският канцлер Ангела Меркел открият голям завод в България, то въпросната медия ще трябва да съобщи, че „крупен германски инвеститор е построил завод в България“, но не и конкретното му име.
„Черногледството официална религия ли е в България? Успехът вдъхновяващ пример ли е или е плод на завист и повод за обяснения, че всичко е резултат от нагласени обществени поръчки? Всеки успех се обяснява с нагласени поръчки или с куфарчета, което е обида за огромното мнозинство почтени, талантливи български предприемачи“, заяви още Велев.
Като собственик на една от медиите в България, председателят на Българската стопанска камара Радосвет Радев обясни, че до голяма степен поведението на медиите се дължи на чисто икономически причини – големите телевизии имат огромни маркетингови и рекламни цели и затова предпочитат колкото се може повече компанийно съдържание да го представят под формата на реклама, за да генерират възможно повече приходи.
Въпреки това, според Велев е крайно наложително на медиите да се позволи да съобщават имената на фирмите при позитивни новини, тъй като иначе журналистите си правят автоцензура и така ощетяват аудиторията.
Радев даде пример с новина от спортния сайт на „Дарик“, че отборите в Efbet Лига играят с топки, произведени от Adidas за полското футболно първенство. Никоя друга медия обаче не е съобщила новината, вероятно от страх да споменава имената на частни компании. Председателят на БСК каза, че комисията по култура и медии към Народното събрание вече е уверила, че предстоят законови промени, които да гарантират, че няма опасност за медиите, които съобщават имената на фирми в какъвто и да е контекст.
„Мисля, че за всички е ясно какви са нагласите и в крайна сметка какъв е резултатът от информираността на гражданите. За съжаление, въпреки продуктовото позициониране, реклама и т.н., българинът все още е в 19 век с мускалите на Бай Ганьо. Това е информираността на българина в момента и мисля, че е крайно време да си дадем сметка дали искаме това да е образът на България в съзнанието на медиите и гражданите“, коментира бившият социален министър Лидия Шулева, която в момента е председател на Специализираната комисия по икономическо развитие към Германо-българската индустриално-търговска камара (ГБИТК).
Източник: Economic.bg
Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Бултимес Инфо!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
