България има вода за пиене за още 2-3 години, каза министърът на екологията Емил Димитров.
В момента заедно с целия ВиК сектор се прави план за да се подсигури питейна вода до тогава, пише offnews.bg.
Западна България няма проблеми с водата, усилията на екомистерството са насочени към Източна България.
В София вода има за 3 г. и всички язовири в областта са пълни. Това заяви на брифинг в парламента eкоминистърът Емил Димитров.
Нужно е да се помислим за резервно водоснабдяване на областните градове, каза Димитров и отбеляза, че последните месеци е провел множество срещи за изготвянето на доклад, който да даде блан „Б“ в справянето с водната криза, ако и тази година се окаже сушава за страната.
Част от язовирите, които се ползват за напояване, а водата е добра, да се ползват за питейно-битови цели, предлага екоминистерството, като един начин за решаване на проблема. Язовирите Тича и Ястребино посочи Димитров като водоизточници под опасност. Ястребино се ползва за напояване, но е стигнал критичната точка за земеделците и водата в него се пази за питейни нужди. В случай, че се напълни тази година отново ще бъде отпусната вода за земеделието. В Тича от където се захранват Търговище и Шумен има вода за 2 г., но екоминистърът призовава да се правят сондажи в околията и да се ускори завършването на започнатата преди 50 години система от кладенци “Дунав”.
Основен проблем, според Димитров, е язовир Камчия, който захранва Варна и Бургас. Там планът е Южното Черноморие да се захрани от още 2 язовира – Ахелой и Порой.
На въпрос на OFFNews, няма ли да има стратегия за водоснабдяването след тези 2-3 години Димитров каза, че никой не може да каже какво ще се случи до тогава, а цикълът на водните кризи е 10-11 г. Той добави, че е можел да си замълчи, когато видял през януари, че някои от язовирите се изпразват и да завещае проблема на наследника си.
Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Бултимес Инфо!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
