Събота, 14 часа. Площадът пред храма “Св. Ал. Невски”.
Минавам през центъра на София.
Кметът Терзиев е премахнал “златната” арка, която ни показваше, че “Светлината е в нас”, но е оставил бъчвите.
Въпрос на естетика и вътрешно усещане за смисъла на едно пространство в градската среда.
Къщички с бъчви отпред и бъчви вътре. Украсата мижава, почти липсваща.
Върху някои от бъчвите за най-нетърпеливите – пластмасови чинийки с пържени картофи, лютеница и наденица… До тях големи кофи за боклук.
Гърми чалга.
Само на метри от паметника на Незнайния войн, където са положени костите на Националната ни памет и святост.
На страж пред “Вечния огън” се извисява коледна елха – като доказателство за днешната ни Безпросветност, Безродност и Безсъщност.
Предколедната елха скучае Дядо Коледа, надявайки да препечели нещо срещу някоя снимка с разплакан малчуган. Ударил гръб на историята, символите и просветлението. За магиятана на Добрия старец изобщо не може да става дума. Нашият стои като магистралка на повикване.
Палава девойка се възкачва и вирва крака върху Символа на България – Лъва, обяздва го с гордост и позира под одобрителни възгласи на обедно почерпена компания.
Тотално поругаване на Националната ни памет.
Полицаи няма.
И държава няма.
Сиво, скучно, без настроение.
Тоалетни покрай бъчвите няма.
Но пък зад храстите се извисява базиликата на църквата “Света София”, дала името на столицата на европейска Република България. А храстите са удобно място за облекчение… О, Боже!
По-нагоре е морената на Гроба на Патриарха. Също удобно място в тъмнината… Та кой е Иван Вазов?
Да, Коледата идва с настроението на неформалното общуване. И затова са базарите.
Но точно на това свято място в София ли трябваше да се пръкнат бъчвите и скарите… Или за новите управници това няма значение? Пошлост! Долнопробен сеир!
Коледата трябва да грее в очакване на светлото Рождество, да носи усещането за празника…
Впрочем цяла София е потънала в угнетяваща сивота – мръсни улици, няма светеща украса дори по централните булеварди, депресираща атмосфера.
Един от най-светлите християнски празници е захлупен някакво Божие наказание в безличната ни столица.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
