Началникът в Държавна сигурност Тома Трайков и полковник Лев Главинчев
Началникът в Държавна сигурност Тома Трайков и Коменданта на София полковник Лев Главинчев си отмъстиха на Михайловистите за избитите техни другари от тях.
8 юни 1946 година комунистите си отмъщават на фашистките главорези бандата на Ванче Михайлов за избитите без съд и присъда комунисти -Протигеровисти.
След 10.11.1989г. много факти се изопачиха от българската история. Така не се казва истината за 8 юни 1946 година.
Бандата на Ванче Михайлов „михайловистите“ са издевателствали над българското население в областа на Македония, царство България. Избили са стотици невинни жертви на територията на република Северна Македония, за което имат присъди от скопският наказателен съд. Много млади жени си слагат забрадки за убитите от бандата на Ванче Михайлов невинни граждани на царство България.
Тогава българските комунисти 1946г. се споразумяват с другарите си от компартиите на Сърбия и Македония да пропагандират обединението на “македонския” народ, да обявят българите от Пиринско за “македонци” и да присъединят района към прохождащата социалистическа република Македония. Това е част от плана на Сталин за сливането на България и Югославия в една голяма южнославянска федерация. Чрез своите местни структури БРП (к) започва систематична пропаганда в Пиринско. Но среща упоритата съпротива на все още съществуващата опозиция. Включително и на ВМРО, чийто лидери продължават да отстояват, че Македония е и трябва да бъде неделима част от България.
В началото на юни 1946 г. Сталин нарежда на Г. Димитров и Й.Тито да се ускори македонизирането на българите в Пиринско. Комунистите обаче знаят, че при наличието на ВМРО това ще бъде твърде мъчително. Опасяват се и от въоръжена съпротива. Затова пристъпват към унищожаване на организацията. Тогавашният началник на контраразузнаването Стефан Богданов по-късно ще разкаже, че лично министърът на вътрешните работи Антон Югов им предава указанията на Георги Димитров: “да се ликвидират безшумно и без съд група от пет-шест македонски терористи. Сред главните екзекутори е някогашният член на протогеровисткото крило на ВМРО, впоследствие висш функционер на БКП – Лев Главинчев, Тома Трайков, Борис Аврамов и други.
Всъщност ликвидираните съвсем не са само петима-шестима, както се твърди, че е настоявал Г.Димитров. Вечерта на 7 и в нощта срещу 8 юни повече от 200 лидери и членове на организацията са арестувани и отведени в неизвестна посока. Някои от тях загиват още в същия ден. Но трагичният край на повечето от тях продължава да е загадка за най-бизките им – техните деца и внуци. И от това спомените им са по-силни, и… по-болезнени.
“Малките фашистки кученца”
Авокатът Кирил Дрангов е член на Централния комитет на ВМРО. Син на известния български военачалник полковник Борис Дрангов, който загива в Първата световна война през 1917 г. След присъединяването на Вардарска Македония към България Кирил се установява със семейството си в родния град на своя баща – Скопие. Деветосептемврийският режим го принуждава да премине в нелегалност. Укрива се при близки и познати. В краен случай използва тясно и мрачно помещение на софийската църква “Св. Петка” – там му дава убежище една от клисарките на храма.
През юни 1946 г. татко беше у дома – спеше на тавана – разказва дъщерята на Кирил – Райна Дрангова. Къщата и досега е запазена във вътрешния двор на ул. “Шишман” № 37. “Седми юни през 1946-та беше петък. На другия ден беше Задушница и майка беше приготвила питка и жито. При мен беше дошла моя съученичка – Хела (Елена) Лефтерова. Когато видя нещата за Задушница ме попита: “Това за баща ти ли е?”. Отговорих й, че моят баща е жив. Дълго време след това не можех да се простя, как й казах, че баща ми е жив – нейния баща беше убит скоро след Девети септември”. Единадесет годишната Райна Дрангова не предполага, че на баща й всъщност остават само няколко часа живот…
“С брат ми Борис си бяхме легнали, когато към десет и половина ни събуди страшна шумотевица в къщи. Майка ни каза да бъдем спокойни – вика ли я за справка в полицията – но гласът й трепереше.” – спомня си Райна, която никога няма да забрави нощта на 7 срещу 8 юни 1946 г. В дома им нахълтват десетина цивилни и униформени милиционери, които започват обиск. Съпругата на Кирил, която трябва да бъде отведена за разпит, е принудена да се преоблича пред погледите на няколко жени – т.нар. поемни лица на Народната милиция. “Някои от тях започнаха да пробват роклите на майка, а тя имаше само два вечерни тоалета. Кикотеха се. После отмъкнаха някои от нещата й. През това време полицаите тършуваха из къщи. И когато тръгнаха към тавана почна пукотевицата. Очевидно татко пръв е открил огън. Двамата с брат ми ни заключиха в една стая. Осветиха цялата къща с прожектори отвън.” – продължава своя спомен Райна Дрангова.
Служителите на Народната милиция се опитват да накарат Кирил Дрангов да се предаде. Принуждават майка му и тъст му да разговарят с него и да го придумат. Напразно. Той остава барикадиран на тавана в своя дом. “По едно време стрелбата утихна – разказва Райна Дрангова – но едва на следващата сутрин разбрахме какво се е случило. Тогава бяха дошли Югов и Главинчев да видят “резултата”. Югов беше бесен – искал е баща ми да бъде заловен жив. Били имали информация, че получил много пари, за да организира, както казваха, “подполие” (на руски букв.“нелегалност”- б.а.). Къщата ни беше претъпкана от милиционери и следователи. Като ни видяха, единият от тях изсъска: “Това ли са малките фашистки кученца?”
Имаше един много изискано облечен, наричаха го “другаря инспектор” – Тома Трайков. Той ни разпитваше с брат ми Борис, който беше на девет години. Него го биха с пръчка, която взеха от една играчка. А мен ме ритаха – счупиха ми ребро. Върхът на цинизма беше, когато ни казаха, че ни бият, защото снощи не сме им казали, че татко е вкъщи. Ако сме им казали, можело е да остане жив…”. Дъщерята на Кирил Дрангов знае и двете версии за смъртта на баща си – “самоубийство” и “убийство”. Според документ на Държавна сигурност от 1962 г. Дрангов “при престрелка с нашите органи е убит”, като преди това е “убил шест души от МВР”.:
„Героят“ Кирил Дрангов съвсем не е невинен, а е направил доста издевателства над българският народ. Участта на Кирил Драгнов след 9 септември 1944 е закономерен акт спрямо неговите действия над българите от Македония. Но за мъртвите или добро или нищо. Бог да ги прости !!!
Лев Главинчев е кум на Тома Трайков.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
