Проблемът с липсата на кадри не е от вчера. Ако допреди няколко години рекламирахме България като дестинация с евтина работна ръка, за да привлечем чуждестранни инвестиции, то днес това вече не е възможно. Причината е, че дори няма кого да се обучава. Това е едно от големите предизвикателства, които описват австрийските компании, инвестирали в България. Разбира се, основният инструмент за привличане на кадри е заплащането. Чуждестранните компании са готови да платят необходимото, но понякога се получава така, че „вместо да платим на един служител 2000 лв., плащаме на трима по 800 лв.”, казва представител на голяма австрийска фирма, която от 1993 г. е на българския пазар.
От друга компания посочват, че прилагат максимално гъвкави условия на труд, за да могат да запазят квалифицираните си кадри. „Имаме страшно много майки. Те поемат дори повече отговорности след връщането си. Предлагаме гъвкаво работно време. Имаме хора на 4-дневна работна седмица. Така, че вече стандартните средства за мотивация на служителите стават все по-широки”, допълва управител на друга австрийска търговска компания.
Именно осъзнаването на големия проблем с кадрите може би е основната причина австрийската програма за дуално обучение да се ползва с успех. За последните 5 години в нея участват 21 училища, като през есента на 2020 г. ще се включат още три.
И все пак, основният проблем според австрийските компании остават корупцията и престъпността. Това показват резултатите от годишната анкета сред 88 компании с австрийски капитали, които работят у нас. За 50 от тях този проблем остава №1. На второ място е липсата на правна сигурност 48 фирми. За 39 компании важен фактор е наличието на предвидима икономическа политика – нещо, което у нас трудно може да се каже, че има. Под предвидимост и стабилност участниците в проучването визират нормативна сигурност, т.е. законите да не се променят "ден за ден", както се случва в момента. Те искат нормативните поправки да се правят след провеждане на консултации с представители на бизнеса, с експерти и със самото общество.
През идните 12 месеца икономическият климат в България ще остане същия като през миналата година, прогнозират 59% от анкетираните компании. 16% очакват подобрение, а 25% – влошаване. Голяма част от австрийските фирми у нас не планират да разширяват състава си през 2020 г. От 23 на 20 намалява броят на тези, които планират да го направят през тази година. От 7 на 9 се увеличават фирмите, които ще съкратят част от персонала си.
Годишните данни за стокообменът между България и Австрия ще излезе през март месец, но ако направим съпоставка на база 9-месечие се наблюдава ръст. При българският износ на стоки той е 1.3%, а при българския внос той е 13.7%. Обменът а услуги също нараства, съответно с 5.2% и 4.2%.
С ниво на инвестициите от 4.041,4 млн. EUR (по данни на БНБ) Австрия е на второ място сред чуждестранните инвеститори. Най-големите сред тях са А1, ЕVN, Raiffeisen, OMV, Vienna Insurance Group, Billa, Kronospan, Palfinger, Mondi, Knauf, Uniqa, Wienerberger и Baumit. В последната година имаше запитвания от различни австрийски фирми, които разглеждат България за потенциални инвестиции. Традиционно, страната ни се конкурира със съседните на Австрия страни за нови чуждестранни инвестиции. Предимствата на България – ниските данъци и изгодната работна ръка, вече не са достатъчни, за да компенсират трудностите (липса на кадри, недостатъчна правна сигурност, слаба инфраструктура).
Големият въпрос е дали ще има нови австрийски инвестиции у нас. Според 57 от компаниите през 2020 г. те ще са същия обем като през изминалата година. От 26 на 18 спада броят на фирмите, които смятат, че инвестициите ще се увеличат, а от 5 на 13 нараства броят на тези, които прогнозират, че австрийските инвестиции у нас ще се свият през следващите 12 месеца.
Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Бултимес Инфо!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
