Почти всеки пети декар земеделска земя се обработва по договор „на коляно“, който най-често е едногодишен. Така са известни едногодишните договори, сключвани от обработващите земята стопани с притежателите на парцелите, когато за тези имоти има много съсобственици, анализира в. "Монитор".
В тези случаи се позволява по-малък дял от наследниците да подписват въпросния договор. Подобна процедура на практика спасява въпросните ниви от дадено землище да попаднат в графата на т. нар. бели петна и след това на притежателите им да им се налага да преминават дълга процедура по получаване на арендните такси.
„За цялата страна около 20% са едногодишните договори“, каза за „Монитор“ Радослав Христов от Тракийска асоциация на зърнопроизводителите. Според него основните причини за това са няколко. По различни съображение на места собствениците не желаят да сключват дългосрочни договори. Другата е разпокъсаната собственост и многото наследници на земите.
Председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите Костадин Костадинов смята, че в Северна България фермерите работят основно с многогодишни арендни договори. „Тенденцията е към сключването на такива договори, което е добре и за собственика, и за ползвателя, защото дава възможност на стопаните да планират бизнеса си. Сключването на едногодишните наемни договори е по-облекчено от арендните“, каза той. Според него така по-лесно се процедира, особено когато за малки парцели земя има много собственици, пръснати по целия свят, като те избират един да ги представлява.
В България земеделската собственост е изключително разпокъсана, като средният размер е 5,5 дка на собственик и прави не ефективно земеползването в реални граници. Именно тази структура на земеделието в България безусловно определя нуждата от уедряване по масиви, смятат от МЗХГ.
Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Бултимес Инфо!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
