Всички знаем, че българите обичаме да се събираме в приятелски групи „на по бира“, макар и не в мащабите на Октоберфест, но все пак достатъчно, за да се възпроизведе „ефектът на сплотяването“. Защо обаче кехибарената течност се възприема като толкова социално питие? Проучване, публикувано наскоро в British Medical Journal (Британското медицинско списаниe) показва, че различните видове алкохол стимулират емоциите по различен начин. Чувствата и доброто настроение, които предизвиква пивото, могат да донесат далеч по-позитивно преживяване, защото в хората се създава чувство за общност, докато се забавляват, се посочва в публикацията.
В тази посока могат да се разгледат и данните от ежегодните национални и европейски изследвания за нагласите на сънародниците ни към бирената категория, които Съюзът на пивоварите редовно публикува и обсъжда в комуникациите на Националната бирена академия. Според проучванията, възприятието и оценката на българските потребители за категорията e с висок рейтинг на одобрение, като традиционно след бутилираните води, пивото е най-често консумираната напитка у нас.
Според проведеното от Ипсос национално представително проучване в периода 21 октомври – 3 ноември тази година, 53% от българите консумират бира поне веднъж седмично. През зимните месеци средната честота на потребление на пенливата напитка у нас е 8 пъти в месеца. Оказва се, че по този показател за пореден път Русе е първенец. Русенци посягат към халбата с пиво поне 11 пъти месечно, плътно следвани от биролюбителите в Плевен и Варна – 10 пъти. Традиционно пивото е предпочитано от господата, но напоследък все повече дами също го харесват, защото вече се предлагат много марки с по-лек вкус и по-ниско алкохолно съдържание. Дори английската кралица Елизабет II е известна с това, че е запален любител на традиционния английски ейл. У нас най-изявените почитателки на бирата са младите жени във възрастовите групи 30-39 години и 20-29 г.
30% от сънародниците ни възприемат умерената консумация на пиво като част от здравословния начин на живот. При активните потребители, които пият бира поне веднъж седмично, на това мнение са дори 43%. Интересно е, че все повече хора възприемат кехлибарената напитка (с над 8-хилядна история!) и като модерно, съвременно питие – виждане, което споделят 30% от редовните потребители и 20% от всички респонденти.
Ежегодно и устойчиво обаче, всеки трети българин (33% от хората над 18 г.) твърди, че бирата е подходяща за него напитка, а при активните консуматори това важи за почти 60% от респондентите. Вероятно тези нагласи индиректно оказват влияние върху процесите на социализация, с които от векове се свързва употребата на пиво.
Напоследък все повече научни статии показват, че пивото въздейства положително, като сплотяващ елемент между различните хора, което на свой ред е благоприятно за духа и здравето. Според изследване, проведено неотдавна от организацията „Инициатива за истински ейл” (Campaign for Real Ale/CAMRA) и публикувано в американското списаниe Time, редовната консумация на бира подобрява социалните умения и така увеличава удовлетвореността на хората от техния живот. Създаденото чувство за общност помага за виталността и поддържането на физически контакти. Е, ако не се има предвид, разбира се, сегашната безпрецедентна пандемична обстановка, когато се налага да се спазва дистанция, да се ограничава общуването и срещите с хора.
Всеизвестните приятни емоции от консумацията на бира са отразени и в името на едно от най-старите видове пиво – ейл-а, който произлиза от староанглийската дума ealu. Тя означава магия или вълшебство, така както нашата дума „мая“, идва от гръцката magia. Затова насладата от кехлибарената напитка в компанията на приятели играе магическа роля за свързване на културите и изграждане на общности. Това потвърждава и мисълта на екстравагантния Франк Запа: „Не можеш да си истинска държава, ако нямаш бира и авиокомпания. Полезно е и да имаш някакъв футболен отбор или пък ядрено оръжие, но като минимум ти трябва бира.”, допълва с усмивка прочутият музикант.
Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Бултимес Инфо!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
