Години наред банки в целия свят са работели с високорискови клиенти, заобикаляли са мерки срещу прането на пари и са приемали средствата на предполагаеми мафиоти, измамници и санкционирани олигарси. Паричните им преводи са съобщавани на институциите със сериозни закъснения, понякога години по-късно. Сега всичко това излиза на бял свят след съвместно разследване на световни медии, част от Международния консорциум на разследващите журналисти, което е озаглавено "FinCEN Files".
В стотици страници разследването разкрива колко лесно наркокартели, корумпирани политици и всякакви перачи на пари могат да получат достъп до световния финансов пазар. "FinCEN Files" се базира на 2100 сигнала за съмнителна активност при транзакции в размер на 2 трилиона долара. Документите са изтекли от американското министерство на финансите.
Банките са нарушавали собствените си правила
От "FinCEN Files" става ясно, че някои от най-големите финансови компании в света, сред които Deutsche Bank, JP Morgan и HSBC, са печелили, обслужвайки съмнителни клиенти, които вече са били санкционирани от САЩ за пране на пари.
Банките са нарушавали собствените си правила за борба срещу прането на пари, в това число стандартите за проверка на нови клиенти. Често те не могат да обяснят на кого принадлежат парите, които се съхраняват при тях на името на "кухи" фирми.
Банките не са задължени да прекратяват съмнителните транзакции, но имат тази възможност. Те почти никога не са се възползвали от нея, ако се съди по изтеклата информация от "FinCEN Files". Финансовите институции, опериращи в САЩ, обаче са длъжни да информират Министерството на финансите за съмнителни операции. Според разследването, тази информация е била подавана средно около половин час след възникването на съмнение от страна на банките. Понякога е минавало и много повече време.
Deutsche Bank – първа в класацията за мръсните пари
62% от всички сигнали за съмнителни операции, дошли от американското министерство на финансите и документирани от "FinCEN Files", са свързани с Deutsche Bank. Съмнителните операции, извършвани през германската банка, са в размер на 1,3 трилиона долара – а това е повече от половината от стойността на всички съмнителни транзакции, включени в разследването. През 2015 година Deutsche Bank трябваше да плати глоба в размер на 258 милиона долара, защото е нарушавала американските санкции и е извършвала трансфери от името на ирански, либийски, сирийски, мианмарски и судански клиенти в периода 1999-2006 година. "Оттогава прекратихме всякакви сделки с лица от засегнатите държави", заяви тогава говорителката на Deutsche Bank.
Публикациите на Международния консорциум на разследващите журналисти обаче сега разкриват, че и след 2015 година банката е продължила да придвижва средства на съмнителни лица. Например на турско-иранския търговец на злато Реза Зараб, който беше арестуван в САЩ през 2016 година. В отговор на запитване на журналистите, провели разследването, от Deutsche Bank отговарят, че информацията във "FinCEN Files" не е нова за тях и че съмнителните операции са от 2016 година. "Deutsche Bank сега е различна банка", заявяват те.
Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Бултимес Инфо!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
