Алаксандър Йорданов; Засягайки широк кръг въпроси и основно за ситуацията в Беларус, отношенията с Великобритания след Брекзит и др. г-н Туск обърна внимание и на ситуацията в България като подчерта, че ЕНП е необходимо да прояви солидарност с „нашите приятели“ от ПП ГЕРБ, защото основното за ЕНП е солидарността.
Даде се възможност за изказвания. Но от дебата отсъстваше Радан Кънев – единственият, който в ЕНП би изразил различно мнение. Отсъствието му е обяснимо с факта, че инициативата, която предприе за дебат в европарламента по „политическата криза в България“ бе подкрепена само от противници на ЕНП – социалисти, зелени, крайно леви и ляволиберали. С което практически свали маската, която си бе наложил на „десен политик“. Вероятно се чувства гузен.
Днес на заседание на парламентарната група на ЕНП в Брюксел се проведе обмяна на мнения с председателя на партията Доналд Туск, основател на политическата партия Гражданска платформа и неин председател (2003 – 2014), министър-председател на Полша (2007 – 2014) и председател на Европейския съвет (2014 – 2019). Това написа във фейсбук евродепутатът от групата на Европейската народна партия Александър Йорданов.
Ето какво написа той:
Сред организаторите на протеста е и известен създател на сайтове за фалшиви новини и разпространение на дезинформация. Основният език на протестите е езикът на омразата.
Видни интелектуалци, университетски професори, известни публични личности – режисьори, политици с опит, участвали активно в демократичните промени през 90-те години и политолози са подложени на постоянни заплахи от страна на протестиращите, които си позволиха да атакуват дори световно известната певица Райна Кабаиванска, само защото тя изрази недоумението си от поведението на президента.
Моят отговор на втория въпрос – за целта, е, че в България е в ход не протест, а както организаторите го наричат „въстание“. Уважаеми колеги, това е опит за държавен преврат с участието на президента на страната.
Отговор на третия въпрос е, че организаторите на протеста не спазват закона и провеждат своите публични демонстрации без необходимото разрешение. Сам по себе си този факт ги поставя в недемократична позиция. Седмици наред те блокираха незаконно ключови пътни кръстовища в столицата, издигнаха върху тях палаткови лагери, възпрепятстваха придвижването и нормалния живот на гражданите, нападаха недоволни от незаконното им поведение граждани, включително и жени.
Символи на протестиращите станаха говорещите за незаконна саморазправа черни ковчези и чували, както и издигнатите бесилки по електрическите стълбове. Постоянно от участници в протестите се отправят призиви за смърт. Организаторите призоваха и за масово участие в т.нар. от тях „Велико народно септемврийско въстание“. То се проведе без успех на 2 септември, когато бе направен опит за атака срещу парламента – символ на демокрацията. Утре се очаква ново „народно въстание“. Но къде в демократична Европа гражданските протести се наричат въстания?
Преди няколко дни организаторите на протеста обявиха, че след успеха на „въстанието“ ще организират „Народен съд“. Такъв е бил организиран в България след окупацията на страната от съветската армия през септември 1944 г. Той е бил орган на комунистическия терор. Близо 3 000 души са осъдени на смърт – елит на българската нация. Други десетки хиляди са хвърлени в комунистическите концлагери. Но днешните „протестиращи“ използват именно тази символика и асоциация. А може би това е разбирането им за „върховенство на закона“?
В България няма граждански протест, а опит за държавен преврат чрез „въстание“ инспирирано от Москва. То има лявоекстремистки характер. Темата корупция е само параван за истинските цели на организаторите на въстанието – дестабилизацията на страната и задържането й в руската зона на влияние, която е именно зоната на корупцията и на мафията.
Правителството предложи решение на кризата – провеждане на избори за Велико народно събрание, което да приеме нова конституция, която да отстрани недостатъците на настоящата, които са известни още от момента на приемането й през 1991 г. Така се дава възможност следващият парламент – Великото народно събрание, да се превърне в парламент на реформите. Нещо повече, премиерът заяви, че е готов да подаде оставка веднага след като парламентът гласува за свикване на Велико народно събрание.
До датата на редовните избори остава половин година. Време, което е предостатъчно партиите да мобилизират своите избиратели и да постигнат желания от тях резултат. Но целта на „въстаниците“ е проруският президент да състави служебно правителство, което да проведе предсрочни избори. Конституцията предвижда такива избори и служебно правителство само в краен случай, т.е. само след като парламентът след три опита не може да състави правителство.
Следователно тази амбиция е абсолютно безмислена, освен ако няма скрит замисъл – установяване на президентска диктатура при разпуснат парламент. Президентът неистово желае да поеме управлението на страната, включително и с помощта на „въстание“. Впрочем, една от последните прояви на „въстаниците“ бе поругаването, чрез боядисване с червена боя и замерване с яйца, на две столични християнски църкви, едната от които съществува от XI век.
В заключение, обръщам внимание, че в ЕС върховенство на закона не се постига с „въстание“ или революция. Така се постигаше „върховенство на закона“ само в Съветския съюз. Затова и призовавам всички колеги да осъдят метежа срещу демокрацията в България и срещу демократично избраните институции. Ние трябва да изразим сериозно безпокойство от опитите за дестабилизация на страната. Защото т.нар. въстание не е мирно средство за постигане на демократична цел. Протестите в България нямат нищо общо със защитата на граждански права и свободи и с демократичните европейски ценности. Той е война срещу върховенството на закона и демократичната държава. Благодаря за вниманието.“
Източник: Гласове
Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Бултимес Инфо!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
