Арестите за незаконно и некачествено строителство в Турция продължават.
Само в провинция Малатия – една от десетте, опустошени след земетресенията, са задържани 31 души заради срутените сгради.
А една област в епицентъра на трусовете остана непокътната. Ерзин в област Хатай изглежда така – няма промяна в малкия град след земетресенията. Нито една сграда не е паднала, нито една жертва не е взета от серията опустошителни земетресения.
“Ние не позволихме незаконно строителство. Понякога са ми са се ядосвали. Нашият Ерзин е район с население от 42 хиляди, на 15-20 километра от Османие и на 110 километра от Хатай. Въпреки това, слава Богу, нямаше загуба на живот, няма наранявания, няма разрушения”, каза кметът на Ерзин Уклез Елмазоглу.
За съжаление обаче, макар в самия град да няма щети, мъката не ги подмина.
“50-60 от нашите граждани, живеещи извън Ерзин – в Искендерун, Хатай и Османие, загинаха. Щастливи сме за нашия собствен окръг. Но, разбира се, радостта ни остана непълна заради всички тези смъртни случаи”, сподели кметът на града.
Той разказва, че хората там също са усетили земетресението силно, а последиците от него няма да забравят.
“Живея в едноетажна къща. Стаите внезапно се разтресоха. С децата веднага хукнахме към вратата, самото земетресение беше много дълго”, спомня си Уклез Елмазоглу.
Ерзин обаче изглежда като изолиран остров на спазените норми, останал незасегнат от корупция и лошо управление, довели до злоупотребите в строителството, включително и т. нар. амнистия за хиляди нарушители. И докато властите продължават да издават заповеди за арести на строители и предприемачи, в област Хатай не спират да правят масови гробища.
В Истанбул беше задържан управител на строителна площадка и технически представител на 12-етажната жилищна сграда “Емре” в Газиантеп, която се срути след земетресението.
Според данните, с които разполага разследването, колоните на първия етаж може да са били незаконно отрязани и в нарушение на техническите разпоредби, което е довело до пълното разрушаване на сградата.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
