Моето мнение за последните 20 години е, че прокуратурата трябва да остане в съдебната власт, а не да премине към изпълнителната власт.
Защото това няма да засили нейната независимост, а точно обратното.
Освен това Венецианската комисия в свое становище не е препоръчвала на България да предприеме такива действия, тъй като това е въпрос, който държавата сама следва да реши. Така че пак ще повторя, че изваждането на прокуратурата от съдебната власт и вмъкването ѝ в изпълнителната ще доведе до зависимост. Поради тази причина в някои държави министърът на правосъдието е и главен прокурор. Ето защо считам, че нашият модел е по-добрият.
Това заяви в интервю за „Офанзива“ по Канал 3 новият министър на правосъдието Десислава Ахладова, предаде новини.бг.
,,България е една от държавите с най-голям брой депутати на глава от населението. Балансът, който трябва да се търси да се намали броят на депутатите, ще бъде предмет на бъдещата дискусия във Великото народно събрание. Редуцирането на броя на народните представители би била добра стъпка“, сподели министър Ахладова и изрази надежда, че ще се стигне до провеждането на избори за Велико народно събрание.
Съсредоточаването на властта в един-единствен човек може да доведе до тоталитарно управление и това е нещото, което ме притеснява по отношение на една евентуална президентска република, подчерта правосъдния министър.
Относно индивидуалните конституционни жалби Десислава Ахладова поясни, че в повечето демократични държави като Германия и Австрия има такава възможност.
Това е скъсяване на пътя на гражданите до Конституционния съд, което от една страна е защита правата на гражданите и от друга – защита на самата Конституция, но трябва да се обмисли добре филтърът, за да се намери балансът, за да не се окаже Конституционният съд затрупан от прекомерно много жалби на граждани, посочи още Ахладова.
Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Бултимес Инфо!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
