От 1924 г. се провежда ритуал в памет на загиналите български воини.
Традицията е прекъсната през 1946 г. Възстановена е през 1992 г.
Днес православните християни отбелязват Архангелова задушница. На този ден, освен паметта на близките си, почитаме и всички войници, загинали за свободата и славата на България.
В народния календар тя е известна още и като Мъжка Задушница, Рангелова Задушница, Хрангеловото одуше. Сред другите две – Месопустна и Черешова, тя е най-голямата. Отбелязва се винаги в първата събота преди Архангеловден и е израз на християнската вяра в безсмъртието на душата и възкресението на мъртвите.
По традиция на Задушница се посещават гробовете на нашите близки. Почистват се, прекадяват се с тамян и украсяват с цветя. Най-възрастната жена прелива гроба с червено вино. Върху гроба на починалите се пали свещ, която е символ на нашата вяра, а пламъкът напомня за безсмъртието на душите. Тамянът пък символизира чистата молитва, цветята – добродетелите на починалия. На Архангелова Задушница се раздават сладкиши, бонбони, плодове, варено пилешко месо, вино. Освен на близките, се раздават и на хората около съседните гробове, дори и да са непознати. Значението на Задушница е голямо. Поменът, който се прави, е и възпоменание на живите за починалия, че не е забравен.
Във всички епархии на Българската православна църква се отслужват заупокойни служби, с които се почита паметта на покойниците.
На днешния ден отдаваме почит и на българските военнослужещи, загинали във войните, в операции по поддържане на мира и при изпълнение на воинския дълг в мирно време.
Ритуалът в памет на загиналите български воини се провежда от 1924 г. Традицията е прекъсната през 1946 г. Възстановена е през 1992 г. от Министерството на отбраната и Съюза на военноинвалидите и пострадалите от войните.
Източник: Епицентър.БГ
Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Бултимес Инфо!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
