Доходите замразени за година

78% от българите трудно покриват ежедневните си разходи

Само 3,3% от хората в страната нямат никакви проблеми с парите

13% закъсняват със заеми и сметки

Доходите на преобладаващата част от българите са останали замразени през последната една година, въпреки рекордно високата инфлация, показва анкета на Националния статистически институт. Анкетирани са 5740 души на 16 и повече години от 3053 домакинства.

През второто тримесечие на 2022 г., за 73% от хората в страната доходът на домакинството им е останал без промяна спрямо последните 12 месеца. Увеличение на доходите имат само 19,2% от хората, или около един от всеки петима българи, показва анкетата на НСИ. Това е значително влошаване на ситуацията в сравнение с четвъртото тримесечие на миналата година, когато е проведена същата анкета и 29,8% от хората са посочили, че доходите им са нараснали. Оказва се, че рекордната инфлация през последните месеци е довела до ръст на доходите само на малка част от населението, а доходите на трима от всеки четирима остават без промяна.

Основните причини за увеличение на доходите са вдигане на пенсиите и социалните помощи, както и индексиране/преизчисляване на заплатата. Намаление на доходите за последните 12 месеца са посочили 7,7% от анкетираните, като основните причини за това са загуба на работа, фалит на собствената им фирма или намаляване на работното време, надницата или заплатата. Затрудненията на българите при покриване на ежедневните им разходи са значителни, показва анкетата на НСИ. През второто тримесечие на 2022 г. делът на хората, които изпитват затруднения да покриват ежедневните си разходи, е относително висок – над 78,5%. В тази група влизат всички, които на въпроса “Как бихте преценили, че свързвате “двата края”, т. е. можете да покривате ежедневните си разходи?” са посочили, че имат затруднения.
Най-тежка е ситуацията за 12,9% от анкетираните, които са отговорили, че много трудно свързват “двата края”. 28,5% определят покриването на ежедневните си разходи като трудно, а други 37,1% имат известни затруднения.

Относително лесно могат да покрият ежедневните си разходи 18,2% от хората, а едва 3,3% не изпитват никакви затруднения. Общо делът на хората без финансови затруднения през второто тримесечие на 2022 г. намалява с 0,2 процентни пункта спрямо първото тримесечие на 2022 г. и с 2,9 процентни пункта спрямо четвъртото тримесечие на 2021 г. Това показва, че и хора с високи доходи, които доскоро въобще не са се замисляли как ще плащат битовите си сметки, започват да изпитват финансови затруднения.

13% от анкетираните са заявили, че през предходното тримесечие тяхното домакинство е имало затруднения при плащане навреме на вноски по заем, наем или комунални сметки.

Най-много сме удовлетворени от личните взаимоотношения

Даваме ниска оценка за финансовото си положение

Не сме доволни от заплатата

Липсата на пари намалява общата оценка на българите за удовлетвореност от живота.

Липсата на пари влошава общата удовлетвореност от живота на българите, показва анкетата на НСИ. Общата оценка, която дават хората в страната за своята удовлетвореност от живота, е средно 5,96 при скала на измерване от 0 до 10.

Подобни изследвания сред жителите на други страни от ЕС показват значително по-висока удовлетвореност от живота.

Най-ниска е средната удовлетвореност на хората в България на възраст 16 и повече години от финансовото положение на домакинствата им – средна оценка 4,61 за четвъртото тримесечие на 2021 г., 4,51 за първото тримесечие и 4,64 за второто тримесечие на 2022 година. Равнището на доходите е решаващо за общата удовлетвореност от финансовото положение. За 20-те процента домакинства с най-високи доходи средната удовлетвореност и през трите последни тримесечия е около 6, а за 20-те процента домакинства с най-ниски доходи удовлетвореността на хората от финансовото положение и през трите тримесечия е около 3.

Работещите хора в страната дават оценка 5 за финансовото си положение или точно по средата на скалата от 0 до 10. Това показва, че не са доволни от заплатата си. Това се потвърждава и от други изследване, според което 80% от работещите българи не са доволни от заплатите на работното си място и смятат, че са подложени на силен стрес. Данните са от проучване за удовлетвореността на служителите, проведено в различни сектори от водеща платформа за кариерно и личностно развитие. Българите масово изпитват неудовлетвореност от условията на труд, от ниските доходи и високия стрес на работното място. Искат 20% увеличение на заплатите и по-малко напрежение в работата.

Дори и в най-високоплатения сектор на IT-специалистите 65% от хората смятат заплащането си за несправедливо и ниско. Най-недоволни са заетите в сектор “Бизнес и публична администрация”, където близо 90 на сто посочват, че заплащането, което получават, не е справедливо. 70% от анкетираните биха сменили работата си за между 1/5 и наполовина по-висока заплата, а гъвкавото работно време и регулярните бонуси са най-предпочитаните придобивки на работното място.

Безработните оценяват финансовото си положение с 3,42, а пенсионерите дават оценка от 4,48 на личните си финанси, показва анкетата на НСИ. Оказва се, че удовлетвореността на пенсионерите от финансовото им положение е по средата между оценката на работещите българи и безработните.

Най-висока удовлетвореност от финансовото си положение имат хората с висше образование (5,34), след това са тези със средно (4,63) и с основно и начално образование (3,79). Любопитно е, че мъжете се чувстват по- удовлетворени от живота си (с оценка 6,08) от жените (5,86). Хората на възраст между 16 и 64 години са по-доволни от живота (с оценка 6,18) от тези над 65 години (5,33).

Хората с висше образование имат най-висока оценка не само за финансовото си положение, но и за общата си удовлетвореност от живота като си дават оценка 6,40 от 10 възможни. Хората със средно образование оценяват живота си с 5,95, а тези с основно и начално образование дават оценка 5,44.

Анкетираните от НСИ хора дават относително висока оценка по отношение на удовлетвореността от личните взаимоотношения със семейството, приятелите, съседите и колегите – средно малко над 7 при скала на измерване от 0 до 10. При мъжете и жените няма почти никаква разлика по отношение на тяхната удовлетвореност от личните взаимоотношения. Образованието също не е от съществено значение за личните контакти.

Най-голям ръст има при разходите за бензин

Даваме над 30% от парите си за храна

За храна домакинствата в страната дават над 31% от всичките си разходи, показват данните на НСИ. Делът на разходите за храна в домакинските бюджети през последната година е нараснал заради рекордната инфлация.

Същевременно за свободното си време, културен отдих и образование даваме само 3,7% от общия размер на семейните разходи. Това е над осем пъти по-малко отколкото е делът на разходите за храна. За плащане на битови сметки и наеми отиват още 13,2% от разходите. А за данъци и осигуровки българите дават 12,8% от всичките си пари. Затова за развлечения пари почти не остават.

За година разходите на домакинствата за храна и безалкохолни са нараснали с 19,3%, показват данните на НСИ. Но още по-голям е ръстът на разходите за транспорт и здравеопазване, които се увеличават съответно с 27% и 25,8%.

В Бургаско благодарни на сезона

Ограничават покупката на нови чанти и обувки

Хората ограничават покупката на дрехи.

Мария Кехайова,
ТРУД, Бургас

Хората ограничават покупките на нови чанти и обувки. “Живея много икономично, давам пари само за храна. Обувки, дрехи и чанти не си купувам, ще преживея с това, което съм “трупала на склад” от предишни години”, заяви Мая Димитрова от Бургас. В морския град през зимата ще разчитат на климатици и на максимално свиване на бюджетите.

Силният сезон тази година зарадва хората по морето, които се препитават с туризъм. Те смятат да скътат печалбата и да карат зимата максимално икономично. В по-малките селища ще се топлят на дърва, като цялата фамилия ще се събира в един апартамент. Квартирите се зазимяват до идния сезон.

Сметките за парно ще са твърде високи

Търновци масово се канят да зимуват на село

Във Велико Търново разчитат на бурканите за зимата.

Веселина Ангелова
ТРУД, Велико Търново

Жителите на Велико Търново масово се канят да прекарат зимата в семейни имоти по селата. Болярите са категорични, че няма да могат да си плащат огромните сметки за газ и парно и затова предпочитат да живеят във вили и наследствени къщи. Болшинството от търновци, които притежават такива извънградски жилища в близките села на Велико Търново, са решили, че ще пътуват сутрин и вечер за работа и ще карат децата си на училище и детска градина. Други пък смятат да работят онлайн.
“Тази зима ще е много тежка и мисля, че животът на село ще е по-икономичен. Имаме парно на дърва, заредили сме с твърдо гориво и така ще ни е по-топло и по-евтино. Освен това през лятото отгледахме плодове и зеленчуци и сме си приготвили зимнина. Така направиха и съседите ни”, разказва 46-годишният Емил Минков от Велико Търново.

Пестят от всичко

В Благоевград затварят магазини

Светлана Василева,
ТРУД, Благоевград

В Благоевград затварят магазини, заведения и цели бизнеси. Конкретни данни няма, но това се вижда от затворените търговски помещения по улиците на града. В центъра на града има десетки кафенета и ресторанти, там обаче оборотът падна повече от половината и клиенти има само в определени дни. Фалират и строителни фирми, оплакват се, че вече няма строителни обекти и работа. И бригадите започнаха да обикалят страната и чужбина и да се молят за работа.

Градът затъна много, казват местните жители и обясняват, че високите цени са прокудили хората от заведенията и магазините. Заради високите цени на храните, хората се опитват да пестят от всичкo.