В рамките на следващите десет години недостигът на специалисти у нас ще засегне всички сфери и системи.
Това констатира днес във Варна министърът на образованието Красимир Вълчев.
Той обясни, че младите хора, които ще навлизат на пазара на труда, ще бъдат едва две трети от тези, които ще излизат от него. Най-големият недостиг ще бъде на технически кадри с професионално и висше образование и там ще бъда най-голямата обществена и икономическа загуба, ако ние не осигурим минималния брой специалисти, коментира министърът. Той допълни, че през последните години има недостатъчно търсене на инженерно-техническо образование, както в професионалното, така и във висшето образование и затова политиките са насочени към привличането на повече деца и студенти в тези професионални направления.
„Може би голямото изкривяване идва от системата на училищното образование, защото малко ученици вземат решение да полагат матура по математика, физика, химия“, каза Вълчев. Той изнесе данни, че по математика се явяват едва 2000 ученика, над 200 по химия и по физика, и не могат да бъдат захранени инженерно-технически и природоматематическите, дори икономическите специалности. Работодателите търсят икономисти, но с добри познания по математика, посочи Вълчев.
Министърът коментира още, че основно предизвикателство пред образователната система и родителите е да бъдат накарани децата да четат. По думите му четенето от екрани не благоприятства по-задълбоченото четене, смята Вълчев. Той обясни, че изграждането на функционална грамотност става с четене, решаване на задачи и чрез провокиране на децата да учат извън училище. По тази причина всички образователни системи се префокусират от предоставянето на знания към провокирането на интереса за учене, посочи той.
Диктовката при Националното външно оценяване след четвърти клас не бива да притеснява никого, каза още Вълчев. По думите му диктовката от аудио файл ще бъде достатъчно бавна, съобразена с нивото на децата. Веднъж ще се изчете целия текст, след това на смислови части с повторения, дикцията на четящия ще бъде ясна. Министърът каза, че от външното оценяване след четвърти клас не зависи бъдещето на децата. Най-важното е да се анализират резултатите на децата на училищно ниво, да се видят къде са дефицитите и да се работи с тях. Не искам добри резултати от външното оценяване, а искам всяко училище да прави усилия да преодолява образователните трудности на децата и да работи с тях съобразно дефицитите им, посочи министърът.
В отговор на въпрос за външното оценяване за десетокласниците, което ще се проведе за първи път тази година, министърът обясни, че форматите са публикувани. Той бе категоричен, че това външно оценяване също не бива да притеснява никого. По думите му вероятно около 25 процента от задачите и въпросите ще бъдат насочени към меренето на умения, т.е. няма задължително да изискват заучаването на материал, текстове, автори. В бъдеще този процент ще се увеличава, ако искаме да накараме децата по-малко да заучават и повече да четат и да формират учения, обясни Вълчев.
Министърът каза, че се обсъжда въвеждането на задължителна предучилищна подготовка на децата на четири години. В момента 78 процента от децата на тази възраст са записани в системата на предучилищното образование. При петгодишните този процент е 91, а при шестгодишните – 92-93 на сто. Проблемът е, че от необхванатите деца три четвърти са от семейства, които нямат отношение към образованието и чиито майчин език не е български.
През тази година има увеличение с близо 600 милиона лева на средствата за образование само с източник държавния бюджет, без средствата от ЕС, каза Вълчев, като уточни, че основната част от тях са за възнаграждения. Увеличени са значително и средствата за обезщетения при пенсиониране.
Министър Вълчев по-късно днес ще посети общините Долни Чифлик и Дългопол, а утре визитата му в областта продължава със срещи в Провадия и Суворово.
Източник: standartnews.com
Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Бултимес Инфо!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
