Европейската комисия одобри за България схема в размер на 150 милиона евро (приблизително 294 милиона лева) в подкрепа на малките и средни предприятия (МСП) в контекста на избухналата пандемия от коронавирус.
Схемата бе одобрена съгласно Временната рамка за държавната помощ, приета от Комисията на 19 март 2020 г. и изменена на 3 април 2020 г.
Изпълнителният заместник-председател на Европейската комисия Маргрете Вестегер, която отговаря за политиката в областта на конкуренцията, заяви: Тази схема в размер на 150 милиона евро ще позволи на България да подкрепи МСП под формата на капиталови и квазикапиталови инвестиции в размер до 800 000 евро на дружество.
Това ще помогне на предприятията да посрещнат нуждите си от ликвидност в кризата.
Съгласно схемата публичното подпомагане ще бъде под формата на капиталови и квазикапиталови инвестиции. Схемата, която ще бъде отворена за МСП, осъществяващи дейност във всички сектори с някои изключения, определени от България, има за цел да подобри достъпа до ликвидност на тези предприятия, които са най-силно засегнати от икономическото въздействие на избухналата пандемия от коронавирус, като по този начин им се помогне да продължат дейностите си, да започнат да инвестират и да запазят работните места.
Комисията е установила, че българската схема отговаря на условията, посочени във Временната рамка.
По-конкретно подкрепата няма да надвишава 800 000 евро на дружество, както е предвидено във Временната рамка, собствен капитал и квазикапиталови средства ще бъдат предоставени само на платежоспособни дружества и помощта може да бъде предоставена до 31 декември 2020 г.
Поради това Комисията е стигнала до заключението, че българската мярка е необходима, целесъобразна и пропорционална за преодоляването на сериозни затруднения в икономиката на държава членка в съответствие с член 107, параграф 3, буква б) от ДФЕС и с условията, посочени във Временната рамка. Въз основа на това Комисията одобри мерките съгласно правилата на ЕС за държавните помощи.
Във Временната рамка, изменена на 3 април 2020 г., се предвиждат следните видове помощ, които държавите членки могат да предоставят:
-Преки безвъзмездни средства, вливане на капитал, избирателни данъчни предимства и авансови плащания до 100 000 евро на предприятие с дейност в първичното производство на селскостопански продукти, 120 000 евро на предприятие с дейност в сектора на рибарството и аквакултурите и 800 000 евро на предприятие с дейност във всички останали сектори, за да посрещнат предприятията спешните си нужди от ликвидност. Държавите членки могат също да отпускат до 800 000 евро в номинална стойност безлихвени заеми на предприятие или гаранции по заеми, покриващи 100 % от риска, с изключение на първичното производство на селскостопански продукти и сектора на рибарството и аквакултурите, за които се прилагат ограничения от съответно 100 000 евро и 120 000 евро на предприятие.
– Държавни гаранции за заеми, взети от предприятия, за да се гарантира, че банките продължават да отпускат заеми на клиентите, които се нуждаят от тях. Тези държавни гаранции могат да покрият до 90 % от риска по заеми, за да се помогне на предприятията да покрият непосредствените си нужди от оборотен капитал и инвестиции.
-Субсидирани публични заеми с изгодни лихвени проценти за предприятията. Тези заеми могат да помогнат на предприятията да посрещнат непосредствените си нужди, свързани с оборотния капитал и инвестициите.
-Предпазни мерки за банките, чрез които държавната помощ достига до реалната икономика, гарантиращи, че такава помощ се счита за пряка помощ в полза на клиентите на банките, а не за самите банки, и осигуряващи насоки за това как да се гарантира минимално нарушаване на конкуренцията между банките.
-Публично застраховане на краткосрочни експортни кредити за всички държави, без да е необходимо държавата членка да доказва, че съответната държава временно е "непродаваема" .
-Подкрепа за научноизследователската и развойната дейност (НИРД), свързана с коронавируса, за справяне с настоящата криза в здравеопазването под формата на преки безвъзмездни средства, подлежащи на връщане авансови средства или данъчни предимства. За трансгранични проекти за сътрудничество между държави членки може да се предоставя премия.
– Подкрепа за изграждането и модернизирането на съоръжения за изпитване с цел разработване и изпитване на продукти (в това число ваксини, апарати за вентилация и предпазно облекло), които са от полза за справяне с пандемията от коронавируса до етапа на първото промишлено внедряване. Помощта може да бъде под формата на преки безвъзмездни средства, данъчни предимства, подлежащи на връщане авансови средства и гаранции за недопускане на загуби. Предприятията могат да се възползват от премия, когато техните инвестиции се подкрепят от повече от една държава членка и когато инвестицията е приключила в срок от два месеца, след отпускането на помощта.
-Подкрепа за производството на продукти за борба с избухналата пандемия от коронавирус под формата на преки безвъзмездни средства, данъчни предимства, подлежащи на връщане авансови средства и гаранции за недопускане на загуби. Предприятията могат да се възползват от премия, когато техните инвестиции се подкрепят от повече от една държава членка и когато инвестицията е приключила в срок от два месеца, след отпускането на помощта.
– Целева подкрепа под формата на отсрочване на плащания на данъци и/или временно спиране на плащането на социалноосигурителни вноски за тези сектори, региони или видове предприятия, които са най-силно засегнати от пандемията.
-Целева подкрепа под формата на субсидии за заплати на служителите за предприятията в сектори или региони, които са пострадали най-много от заразата с коронавируса, и които без нея биха съкращавали персонал. Временната рамка дава възможност на държавите членки да съчетават наличните мерки за подкрепа с изключение на заемите и гаранциите за един и същ заем и над праговете, предвидени във Временната рамка. Тя също така дава възможност на държавите членки да съчетават всички мерки за помощ, предоставени съгласно Временната рамка, със съществуващите възможности на предприятията да бъде отпусната помощ de minimis в размер до 25 000 евро за три финансови години за тези от тях, които извършват дейност в сектора на първичното производство на селскостопански продукти, 30 000 евро за три финансови години за предприятия, извършващи дейност в сектора на рибарството и аквакултурите, и 200 000 евро за три финансови години за предприятия, осъществяващи дейност във всички останали сектори.
Същевременно държавите членки трябва да се ангажират да избягват прекомерното натрупване на мерки за подкрепа за едни и същи предприятия, за да ограничат помощта до действителните им нужди. Освен това Временната рамка допълва многобройните други възможности, с които държавите членки вече разполагат, за да смекчат социално-икономическите последици от избухналата пандемия от коронавирус, в съответствие с правилата на ЕС за държавната помощ.
На 13 март 2020 г. Комисията прие съобщение, озаглавено "Координирани икономически мерки в отговор на пандемията от COVID-19", в което са описани тези възможности. Така например държавите членки могат да въведат общоприложими промени в полза на предприятията (напр. отложено плащане на данъци или субсидиране на работа при непълно работно време във всички сектори), които не попадат в обхвата на правилата за държавната помощ.
Те могат също така да компенсират предприятията за щети вследствие на избухналата пандемия от коронавирус и пряко свързани с нея. Временната рамка ще бъде в сила до края на декември 2020 г.
С цел гарантиране на правна сигурност Комисията ще прецени преди тази дата дали е нужно действието на Рамката да бъде удължено.
Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Бултимес Инфо!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
