При общ обем на яз. „Тича“ от 311,8 млн. кубични метра, наличният обем е 141,32 млн. кубични метра, към 6 ноември, каза за БТА Ирина Димитрова, директор на дирекция „Контрол“ в Басейнова дирекция „Черноморски район“.
„Това са 45,32 процента наличен обем спрямо общия обем към момента“, добави тя.
Кота водно ниво е 174,98 метра, допълни Димитрова. „Притокът към яз. „Тича“ е 0,06 кубични метра в секунда, разходът е 2,116 кубични метра“, каза тя.
В няколко населени места от област Шумен има въведен режим на водата.
Във връзка с намален дебит на водоизточниците и нарушено водоподаване в населените места в община Върбица е въведено режимно водоподаване в град Върбица, с. Конево, с. Ловец, с. Нова бяла река, с. Иваново, пише в съобщение на сайта на „Водоснабдяване и канализация (ВиК) – Шумен“.
В община Смядово, е въведено режимно водоподаване в с. Александрово, с. Веселиново, с. Риш, с. Черни връх. Режимно водоподаване е въведено в с. Църквица в община Никола Козлево, както и в с. Златар в община Велики Преслав.
На брифинг в края на октомври кметът на Шумен проф. Христо Христов настоя водоподаването от язовир „Тича“ за напояване и към водни електрически централи да бъде преустановено. „Водата в язовир „Тича“ за месец октомври е намаляла с 6,71 процента, нивото е 37,86 процента.
Притокът на вода е 0,061, а разходът, който язовирът прави, е 1,6 кубични метра в секунда“, каза кметът и добави, че цитираните данни са от бюлетин на Министерството на околната среда и водите.
Вода от язовир „Тича“ ще се подава приоритетно за питейно-битово водоснабдяване, увери вчера служебният министър на околната среда и водите Петър Димитров на среща с кмета на община Шумен и областния управител Бейнур Ахмед, съобщиха от общинската администрация.
Община Шумен е в готовност за реакция заради проблема с мътността на водата в града, съобщиха от пресцентъра на общинската администрация. Регионалната здравна инспекция в Шумен препоръча водата от чешмите в града и селата Панайот Волов, Белокопитово и Дибич да не се използва за пиене и приготвяне на храна. Във връзка със силно завишената мътност на водата след плановото спиране и превключване на новия довеждащ водопровод, ВиК – Шумен увери, че дружеството е предприело необходимите действия за решаване на проблема.
Липсата на валежи, на язовир и големите загуби по водопреносна мрежа са причините за водния режим в Ловешко
Липсата на валежи, на язовир и големите загуби по вътрешната водопреносна мрежа в населените места са причините за режима на водата в Ловешко. Близо 60 хиляди души са засегнати към момента от проблема с водоподаването. Това съобщи в интервю за БТА изпълнителният директор на „ВиК“ АД-Ловеч инж. Данаил Събевски.
Ловеч, Тетевен, Ябланица и няколко населени места в областта са на воден режим заради пресъхване на водоизточниците и намален дебит. Част от селата имат вода само по два-три часа на пет дни, други като село Дъбрава от няколко месеца са без водоподаване и ползват вода от водоноски, каза Събевски.
Ловеч, 12 села и част от Плевен се снабдяват с питейна вода от водоснабдителната група „Черни Осъм“, чийто дебит поради трайното засушаване е значително намален – 330 литра в секунда. За да няма режим, трябва да е над 400 литра в секунда, обясни Данаил Събевски.
В момента Ловеч е на режим от 23:00 часа до 6:00 часа. „До средата на месеца ще падне още дебитът и може да се наложи да се удължи с час – от 22:00 часа до 6:00 часа. Ако засушаването продължи и няма дъждове до края на месеца, най-вероятно ще се наложи да се въведе и обеден режим – за три или четири часа, както е в Плевен“, добави директорът на ВиК – Ловеч.
Заради пресъхване на местните водоизточници много населени места са без водоподаване с дни. В община Ловеч на воден режим са Брестово, Горно Павликене, Дренов, Дъбрава, Къкрина, Прелом, Пресяка и Радювене.
„Например в Дъбрава, където последните три-четири месеца е много тежък режимът, влизат 0,015 литра в секунда в събирателната шахта, което е 1,3 кубика в денонощие. При тeзи количества водата изобщо не достига до високите части и до резервоара. Част от селото изобщо няма вода от няколко месеца. Закарали сме водоноски, които се пълнят два пъти в седмицата“, обясни Събевски.
Тежко е и положението в село Прелом, където веднъж на четири дни се пуска вода за по три часа, както и в село Брестово, където режимът е още по-строг – по три часа на пет дни.
На воден режим са и жителите на град Тетевен, като водоподаването се спира от 22:30 до 6:00 часа и от 12:30 до 16:30 часа. Другите засегнати от сушата населени места са Глогово, община Тетевен, Горско Сливово, община Летница, Каленик, община Угърчин, както и Ябланица, където през ден има вода.
„В Ловеч и в Плевен винаги е имало проблем с водата.
Преди 30-40 години не е имало чак такива засушавания, но тогава консумацията беше по-голяма и на това се дължеше недостигът на вода. Към момента единственото трайно решение за двете области е изграждането на язовир „Черни Осъм“, посочи Събевски и добави, че е крайно време този язовир да бъде изграден, тъй като се касае за водоснабдяването на около 200 000 жители.
По думите му по самия водопровод „Черни Осъм“ загубите са 5 процента, което е около 15 литра в секунда, а те са достатъчни за три села. Необходима е подмяна изцяло на вътрешната водопроводна мрежа в населените места, където загубите са големи, каза още директорът на ВиК – Ловеч.
Областният управител на Ловеч Дора Стоянова каза за БТА, че за справяне с недостига на вода в Ловеч е необходимо да бъдат взети няколко мерки, които тя е посочила и в писмо, изпратено в края на август тази година до премиера на България Димитър Главчев и до министрите на регионалното развитие и благоустройството и на околната среда и водите.
Според нея в краткосрочен план е наложителна подмяна на вътрешните водопроводни мрежи в населените места – публична общинска собственост, при които загубите на питейна вода са най-големи и достигат над 50 процента. За проектирането и изпълнението на тези реконструкции от общините е необходимо да се поиска с постановления на Министерски съвет допълнително държавно финансиране.
Стоянова посочи, че в средносрочен план е наложително чрез осигуряване на бюджетни средства да се извършат предпроектни проучвания за ново трасе, изготвяне на идеен проект и на работен проект с всички нормативни и съгласувателни процедури за изграждане на нов главен гравитачен водопровод, паралелно на магистрален водопровод „Черни Осъм“ – публична държавна собственост.
По думите ѝ в дългосрочен план най-ефективният начин за решаване на съществуващите проблеми би бил изграждането на язовир на река Черни Осъм и водоподаване посредстом главния гравитачен водопровод.
Тя каза още, че проблемите при експлоатацията на водоснабдителната система и магистралния водопровод „Черни Осъм“ са с години нерешени. Водени са множество административни преписки между инстанциите, отговаряно е на непрекъснати жалби от потърпевши лица от различни населени места, описвани са най-засегнати участъци с постоянни аварии.
Има индикативната стойност за изграждане и подмяна на водопровода, определена от експертите на ВиК-дружествата в Ловеч и в Плевен през 2020 година. Финансиране обаче досега няма, а обяснението е, че при наличието на втори общински ВиК-оператор в Троян липсва консолидация на територията на област Ловеч, поради което достъп до европейско финансиране е недопустим, а ползването на заемни средства би довело до драстично нарастване на цените на ВиК-услугите и надхвърляне на прага на социалната им поносимост.
В края на август служебният министър на регионалното развитие и благоустройството Виолета Коритарова обяви, че се размразява проектът за изграждане на язовир „Черни Осъм“.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
