От маслината се произвежда един от най – важните обредни материали – мирото. В ориенталските и средиземноморски страни зехтинът се употребява като всекидневна храна и като гориво за лампите. Изпробвано лекарствено средство – лекува рани, засилва и прави по – еластични ставите, прави кожата гладка и я защитава от външни влияния.
Борците също са се мажели със зехтин от древни времена до най – късно време. Зехтинът не може да се смесва с вода. Маслиненото дърво ражда обилни плодове, които от Античността са се използвали като добра питателна храна. Всички тези реални качества на маслината определят и нейната символика, използването й като убедителен образ в литературни сравнения.
Ето как в древен Рим се е добивал зехтин.
Древните народи, а това се пренася и в Средновековието, са придавали на зехтина божествено действие. Помазвали са царе, благославяли са чрез помазване новородените деца, а мъртвите, за да им пожелаят мир. Помазването е засвидетелствано в Стария завет. Помазват се висши духовници, царе, пророци. За помазване на мъртвите в Ранно – християнската епоха споменава Псевдо – Дионисий Ареопагит. При древните гърци маслината се смята за свещена.
Тя е посветена на Атина, богинята на мъдростта, на духовната светлина. Поради успокояващите качества на зехтина маслината става символ на мира, милостта и помирението.
В Библията маслиненото дърво се споменава заедно с житото и лозата като знак на благодат и плодородие в мирни времена. Използва се също в сравнения за изразяване на нещо извънредно хубаво: на Вечната мъдрост, която прославя себе си с думите – “ като гиздава маслина в долина и като явор се възвисих “ ( Сирах 24 : 16 ) или на праведниците – “ Аз пък съм в Божия дом като зеленееща се маслина и се уповавам на милостта Божия навеки “ ( Псалтир 51 : 10 ).
Така още в древността маслината / маслиненото олио става символ на милостта, израз на благословия. По силата на тази традиция помазването се използва широко и в християнската църква – при кръщение, при освещаване, при болести. В съзнанието на народа маслината остава като свещена.
На старобългарския книжовник прави най – силно впечатление многоплодието и доброплодието на маслиненото дърво. Затова в литературата образът на маслината се установява преди всичко като знак на праведника – светец, който е богат на добродетели.
Например: “ Наистина той беше доброплодна маслина, която разлива духовна сладост “ ( Похвално слово за пророк Илия, вероятно от Климент Охридски ); “ О, маслина ( за Климент ), която с нищо не е по – долу от предопределената от пророка “ ( Теофилакт Охридски, Житие на Климент Охридски ) – авторът има в предвид следния момент от Стария завет: “ Зеленееща се маслина, която се краси с хубави плодове те нарече Господ “ ( Йеремия, 11 : 16 ); “ И беше като плодовита маслина в Божия дом “ ( Евтимий Търновски, Житие на Иларион Мъгленски )
За вас преведи Стефан Пройнов
Източник: fakeart.eu
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
