Много зачестиха решенията на Министерски съвет за преактуване на имоти от публична държавна собственост към частна, което позволява да се оперира много по-свободно с тези имоти.
Последваха и редица търгове за продажба на тези земи. Дали обаче е целесъобразно и защо имотите са с толкова ниски данъчни оценки?
“Не съм подозирала, че правителството може да се захване с тези имоти, защото това е служебен кабинет. Преглед на сайта на Агенция за публични предприятия показва, че има едно сериозно активизиране по отношение на големи имоти.
На пазара има глад за големи терени и държавата се явява апетитен продавач на окрупнени земи. Можем само да гадаем защо служебното правителство е решило това да е приоритет. Според мен не е работа на служебното правителство да продава земи в такива големи обеми.
От служебен кабинет за първи път виждаме нещо подобно”, разказва журналистът Таня Петрова, цитирана от Trafficnews.bg.
По думите ѝ това са много удобни схеми, защото всичко е законно.
“Законът не забранява да се продава частна държавна собственост, това е субективна преценка по целесъобразност. Провежда се търг – всичко на хартия е законно. За съжаление живеем в България и при такива ударни акции винаги остава впечатлението, че те са предназначени за конкретни хора. Предстои да видим търговете – по част от тях още няма купувачи, при други има и прави впечатление, че често се явяват едни и същи купувачи и често се оказват печеливши. Това също не е забранено, но възниква въпросът как така интересът към имотите се оказва в едни и същи лица”, посочва Петрова.
Тя подчерта, че активността на Министерство на отбраната за разпродажба на имоти също е интересна, тъй като там има големи имоти по 200 дка. По думите ѝ земеделското министерство също не се слави с прозрачност.
“Като черна кутия е – постъпват едни големи имоти, как се разпореждат с тях областните агенции, не става ясно”, посочва Петрова.
Как се определят цените?
Има някои имоти, на които цената изглежда нормално на фона на други пазарни сделки, но има някои оценки, които са смешни, коментира още Петрова.
Тя даде пример с имота край Пловдив. Голям терен от 800 дка, намиращ се в защитена зона в община Садово, Пловдив имаше стартова цена от 30 стотинки на квадратен метър. Припомняме, че продажба бе спряна поради проблеми с указанията на конфликт на интереси и неуточнени защитени зони.
“Няма такава цена – наистина е смешно. Особено, че става дума за окрупнен терен. Странно е защо данъчната му оценка е толкова ниска”, посочи Петрова.
Защо областният управител сам се разпорежда със земята?
Другият въпрос е защо този огромен имот е в патриномиума на областния управител. Това значи, че той сам се разпорежда с него. Областните управители имат право да продават държавни имоти самостоятелно, ако те са с данъчна оценка до 10 000 лева. Защо тогава данъчната оценка на имота край Пловдив е толкова ниска?
“Знаем, че данъчните оценки изостават спрямо пазарните, но чак пък толкова?”, допълни Петрова.
Скоростно актуване на имоти
Освен многото продажби, впечатление при много имоти прави скорошното им актуване. Това са имоти, които са съществували, но нямат акт за собственост, или са прехвърлени наскоро от някоя друга институция и трябва да се актуват на ново. Имотът в Пловдив е точно такъв. Големият терен е бил дарен на община Садово, която е трябвало да прави ловен парк на него. Общината не се е справила и го е върнала обратно на държавата. Държавата получава този имот в края на миналата година, актува го и веднага го обявява за продажба. Когато има такова бързане има съмнение, че прилича на нещо подготвено за някого.
Кои са купувачите?
Има 16 планирани търгове на областни управители и 13 по-големи търгове на по-скъпи имоти, които се провеждат от самата Агенция за публичните предприятия и контрол. Има доста предстоящи търгове, има и спечелени.
При търговете по области нерядко има припокриване. Едно и също физическо лице е купило от областния управител на Бургас четири УПИ-та, пуснати за продажба в Карнобат.
Еднакви купувачи има по търг за поземлени имоти в с. Бузовград, Стара Загора. Съвпадение има и при два търга на областния управител на Сливен. Това не е забранено по закон и продажбите зависят от интереса към търговете.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
