Инж. Иван Айолов: Съсипването на проекта АЕЦ „Белене“ е безумие и предателство за енергетика ни

Непрекъснато кърпим Закона за енергетиката, но в периода 2014-2023 година България беше предадена енергийно, защото нямаме енергийна стратегия, казва инж. Иван Айолов.

Разширението на АЕЦ „Козлодуй“ е в сферата на розовите-експериментални планове. До изграждането на нови базови мощности комплексът „Марица Изток“ е жизнено необходим за страната, казва още Айолов. И допълва, че е крайно време управляващите, хората, от които зависи развитието на България, да научат какво означава в енергетиката понятието „базова мощност“.

– Господин Айолов, защо изведнъж въглищните централи се оказа, че произвеждат толкова скъп ток, че не са конкурентно способни, след като много време заедно с АЕЦ „Козлодуй“ това беше източник на евтина електроенергия?

– Топлоелектрическите централи стават неконкурентно способни, тъй като Европейският съюз прилага една чисто административен и политически лост. Към цената на електроенергията на кондензационните централи, които работят в по-голямата си част на лигнитни въглища и малък процент на черни въглища, се добавя минимум едни 200 лева-това е цената за въглеродните емисии, а това по своята същност е един чисто политически и икономически инструмент и по този начин се нарушава пазарния принцип. Не може да говорим за пазарен принцип при определянето на цените на различните генериращи мощности, защото ако се махнат тези 200 лева от цената на електроенергията, произведена от кондензационните централи, то те ще станат много конкурентно способни.

– Откъде идват в крайната цена въпросните 200 лева отгоре, кой ги определя?

– Тези 200 лева са 100 евро за тон въглеродни емисии, плащат се квоти за въглеродните емисии, но тази цена е спекулативна, не може да се обясни откъде идва, как се формира. Тази цена от 100 евро е административна и политическа, с оглед на постигането на някакви зелени цели, които периодически се приемат на ниво Европейски съюз по отношение на снижаване на въглеродните емисии. Ако погледнем цената на тон въглеродни емисии ще видим, че през 2006, 2007 или дори 2008 година, тя е била центове. Постепенно обаче от центове отиде на 5 евро, на 20 евро и в момента тази цена се движи между 90 и 100 евро на тон, респективно за MWh, което даже е в нарушение на по-ранно решение на Европейската комисия че тази цена не трябва да надхвърля 60 евро. В момента спекулативно цената отива до 100 евро. Цената на електроенергията в централите „Марица Изток“ е от порядъка на 90-110 лева за MWh и като сложите отгоре въпросните 200 лева и отива на 290-310 лева за MWh, което не е пазарна икономика, не е пазарно определяне на цени. Затова тази песен, която се пее за затваряне на централите в Маришкия басейн дали утре, дали в други ден, дали 2035 или 2038 година, води от енергийна независимост към абсолютна енергийна зависимост на България. Енергийният комплекс “Марица Изток“ осигурява от 38 до 65 процента от мощностния и енергиен баланс на страната в минимални и максимални режими и в зависимост от климатичните условия. Към настоящият етап частично или цялостно извеждане на мощности от него застрашава националната сигурност и подобни решения водят до много тежки последици за страната. Така както я караме, отиваме към енергийна катастрофа и без да искам да плаша никого, цифрите и анализите го показват.

– Липсата на енергийна стратегия у нас ли води до този хаос и не предсказуемост в целия сектор в момента?

– Като говорим за енергийна стратегия или за стратегическо планиране в енергетиката, трябва да имаме предвид, че краткосрочният период се определя от времето за изграждане на базова генерираща единица, за Енергетиката това време е между 10 и 15 години. Дългосрочната стратегия на енергийната стратегия трябва да бъде 2050 година, а краткосрочната – примерно 2035 година. Липсата на енергийна стратегия и национална политическа воля за нейното изпълнение като взимане на решения на парче, под външен натиск, защитаващи чужди лобистки и икономически интереси, води до унищожаване на Българската енергийна система. Но това също е от некомпетентно, да не използвам думата предателско отношение към въпросите на българската Енергетика и провеждане на такава хаотична политика.

По времето на правителството „Орешарски“ през юли месец 2014 година имаше изготвена такава стратегия, не твърдя, че е била най-добрата, но тя отиде в кошчетата под бюрата. Тя можеше да бъде надградена, можеше да бъде усъвършенствана, но в нея се разглеждат точно такива стъпки – краткосрочна програма за 10-15 години напред и дългосрочна – до 2050 година. За съжаление от 2014 година до този момент такъв документ не е направен. Вземат се само палиативни решения на базата на измислени неща. В периода 2014-2023 година България беше предадена енергийно. Защо трябваше нашата страна да се съгласи да взема база 2019 година за въглеродните емисии, когато първоначалните разчети, ако се вземе за начална година 1990 година, показват, че от тогава България е снижила около 55 процента въглеродните емисии? А приемайки за база 2019 година и ангажирайки се да се намалят с 50 процента въглеродните емисии, това вече е унищожително за Енергийната система на страната. Кой го допусна?
Отговорът е еднозначен-тези, които сега управляват страната.

– Може ли България да спечели време, докато все пак се изработи енергийната стратегия и се намери това решение за климатичната неутралност, базовите мощности, баланса между ядрената енергетика, въглищни централи и ВЕИ?

– Вижте, много време е пропиляно. Съсипа се проекта „Белене“. Ако през 2006 година проектът „Белене“ беше стартирал, през 2014 година в експлоатация щеше да влезе I блок, а през 2015 година II блок. Към момента ние си продаваме оборудването на Украйна, което е тотално безумие и тотално предателство. Аз не искам да сравнявам проектът „Белене“ с разширението на АЕЦ „Козлодуй“, но ако бъда питан – и двата проекта са необходими на страната, когато говорим за визия 2050 година. Каквото и да се направи в момента с АЕЦ „Козлодуй“, проектът „Белене“ има един аванс от 7-8 години, „Белене“ е по-напред от разширението на „Козлодуй“. Но сегашните управляващи приеха, че това е затворен разказ, затворен проект. Разширението на АЕЦ „Козлодуй“ е в сферата на розовите планове а в известен смисъл експеримент. През 2014 година цената, която беше договорена, но не подписана и беше оставена на следващото правителство за американския ядрен блок AP1000, с който сега се говори, че ще се прави VII и VIII блок в „Козлодуй“, беше 7 млрд. долара.

В момента, ако говорим за два нови блока на „Козлодуй“, считам, че цената ще е между 25-30 млрд. долара. Сега ни се представя, че ще загубим 3,5 млрд. лева, ако не изпълним териториалните планове за въглищните региони, които правителството внесе в Брюксел. Какво са тези средства в сравнение със средствата за нови мощности на „Козлодуй“? Да не говорим, че все още в света няма пуснат блок AP1000, тоест ние отново ще бъдем опитно зайче. Въпросите с ядреното гориво от „Уестингхаус“ и „Фраматом“ за VI блок също са много и предстои да видим и този експеримент, като имаме предвид, че прилагането на американското ядрено гориво и в Словакия, и в Украйна имаше много проблеми и Словакия се отказа от него, а в Украйна по някакъв начин тръгнаха да го ползват. Да не говорим, че ренесансът на френската ядрена програма има застой и миналото лято по две причини бяха спрени там ядрени мощности – поради липса на вода, необходима за охлаждане и поради факта, че изделия, произведени от „Уестингхаус“ получиха пукнатини. Категорично не е вярно, това което се твърди, че в „Козлодуй“ има напълно изградена инфраструктура. Двата канала – студеният за охлаждане и топлият за охладената вода, която се връща в Дунав, са строени преди повече от 40години, много години с пускането в експлоатация на старите блокове на „Козлодуй“. За двата нови хилядника VII и VIII блок ще трябва да се изграждат нови канали. Химическата водоочистка също не е достатъчна за двата нови реактора, ще трябва да се правят и нови разпределителни уредби и още електропроводни връзки. Затова и казвам, че категорично не отговаря на истината, че „Козлодуй“ има всичко изградено и ще сложим само ядрените реактори, а необходимата инфраструктура ще струва много средства стотици милиони. Да не говорим, че със спирането на III и IV блок имаме пропуснати ползи за 25-30 млрд. лева. С ядрената енергетика влизаме в експерименти, при които не е ясно кое ще тръгне, кое не и какви подводни камъни ще излязат. От друга страна с пренасищането на системата с непредсказуемите като производство ВЕИ, води до „разхождането“ на ТЕЦ-овете от минимален до максимален режим на работа при балансирането на системата, а това води до ускорена амортизация на съоръженията и второ – струва не малко пари. Един път се плащат такси за регулирането, но втори път, ще дам пример – един кондензационен блок в „Марица Изток“, който и да е той, пускането му от студено състояние струва около 60 000 лева и повече във връзка с ескалацията на цените понастящем.

– Да разбирам ли, че така България си произвежда сама по-скъп ток, вместо да имаме евтина електроенергия?

– Да, така е. Има и друг сериозен проблем – ако видим каква е била генерацията и какво е произведено през 2022 година -брутното производство е било 48 млрд. киловатчаса. Нарочно казвам в киловатчаса, защото обикновените граждани са свикнали да чуват тази мярка. Брутното потребление е 39 млрд. киловатчаса. Загубите в електроенергийната система са 2,3 процента, собствените нужди за генериращите мощности са 12, 6 процента и режим помпи-за да се върне водата в основния язовир – 1 процент (това са помпено акумулиращите ВЕЦ). За тази година вече имаме намаление с 20 процента на брутното производство на електроенергия. Което говори, че нещо става с икономиката ни и тя консумира по-малко електроенергия. Брутното потребление на бита е спаднало само с 4 процента.

– Може ли страната ни да разчита на внос на електроенергия при недостиг?

– България осигурява на региона чрез износ от 1000 до 2000 мегавата електроенергия. Ако кажем, че затваряме комплекс „Марица Изток“ и уж на пазарен принцип започнем да спираме кондензационни централи, това значи, че ние няма да можем да осигурим мощностностния баланс за страната, да не говорим за енергийния баланс. Чувам, че някои казват, че ще внасяме ток. Откъде? Ние работим и сме свързани с Европейската енергийна система още от 2004 година, преди да влезем в ЕС. Но независимо, че работим в паралел, от Западната част на Европа към Източната има три връзки от 400 киловолта, които в екстремни ситуации се запълват и при нас в такива ситуации не може да дойде енергия. Това е както при някои вилни зони, където хората събота и неделя като почнат да поливат, тези, които са на края на водопровода, нямат вода. Има някаква надежда, че Турция догодина ще пусне в експлоатация първи блок от АЕЦ „Аккую“, през 2025 година там се планира пускане и на втори блок и евентуално оттам да купуваме електроенергия, но въпросът е на каква цена и дали ще бъде конкурентна на това, което ние имаме като енергиен носител – нашите въглища определено смятам, че ще бъде значително по-висока. Не съм против да се мисли за модернизация на ТЕЦ-овете, но по този въпрос не се работи, а отиваме на приказката ще превърнем Марица Изток във „Водородна долина“. Миналата година в Германия Потсдамският институт за енергийни анализи и изследвания публикува доклад, в който по отношение на водорода се казва, че през 2030 година от водород ще се покриват 1 процент от енергийните потребности на света, а през 2050 година може да се говори за 3 процента. Водородът е опасен за съхранение и транспортиране, а за да се получи „син“ или „зелен“ водород е необходимо огромно количество електроенергия и огромно количество вода. В докладът се твърди, че задоволяването на енергийните потребности в световен мащаб е една удобна политическа дъвка, говори се за огромни инвестиции, но не е доказана ефективността им. Но ние сега сме си наумили, че ще правим комплекса „Марица Изток“ „Водородна долина“. Крайно време е тези, които ни управляват, тези, от които зависи развитието на държавата, да направят сериозната разлика или поне да научат какво е базова енергийна мощност – това е генерация, която може да работи и произвежда 8760 часа в годината, а ако сложим един месец да профилактика или ремонт – 8000 часа. Базовите мощности на България са АЕЦ „Козлодуй“ и „Марица Изток“. ВЕЦ-овете не са базови мощности, те са за бързо регулиране на Енергийната система. В регулирането по мощност, честота и нива на напрежение участват и ТЕЦ. Що се отнася за вятърните и фотоволтаичните паркове, тяхната годишна експлоатация е от 1250 до 2300 часа. В останалото време до 8760 часа какво правим? Затова ще се върна отново на острата необходимост от енергийна стратегия, в която трябва да имаме описани стъпките за изграждане на базови мощности. Стремглаво искаме да си унищожим комплекса „Марица Изток“, задраскаха „Белене“ с лека ръка и предстоят експерименти на площадката на АЕЦ „Козлодуй“, но всички тези въпроси касаят всички нас.

– Част от енергийната стратегия не трябва ли да бъде електропреносната система и кои са ключовите въпроси за решаване при нея?

– В момента там също има безобразни залитания. Основните инвестиции, които трябва да бъдат вложени в електроенергийната преносна мрежа са разширение и рехабилитация на мрежа 110 киловолта. За съжаление тук също се виждат икономически и политически интереси. В Плана на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) се предлага мрежата 220 киловолта да се трансформира на 400 кило волта, което е непрофесионално, лишено от режимни разчети. Единствената обосновка е че има много заявки за присъединяване на ВЕИ проекти, това е непрофесионално и трагикомично. Между другото Великобритания отлага да присъединява до 2030 г. големи ВЕИ проекти поради пренасищане на мрежата. Ако се използва трасето на един електропровод 220 киловолта, той изцяло трябва да бъде съборен и наново да се поставят стълбове, защото тези за 220 не могат да се ползват като габарити за 400 киловолта. Освен това следва да се изградят нови уредби 400 киловолта, а това са грешни стотици милиони лева. Планираното от ЕСО е отново политико-икономическо решение, а не на технико-икономически анализ, защото подобно прехвърляне ще струва на България минимум 5-6 млрд. лева, а може би и повече имайки предвид отново ескалацията на цените.

Ако трябва да се вложат пари за присъединяване на фотоволтаичните и ветровите проекти, защото точно в районите, където има вятър и където има слънце ,те трябва да се вложат в мрежата от 110 киловолта, защото точно там тя не е доразвита и като електропроводи, и като подстанции – говоря за Североизток, Югоизток и бих допълнил и Югозапад. Няколко думи за съхранението на енергията от ВЕИ. Главното направление в една бъдеща Енергийна стратегия е използването на хидроенергийния потенциал на страната, по възможност изграждане и разширение на ПАВЕЦ. Разбира се за това са необходими поне 10-15 години. Считам, че инсталирането на батерии за съхранение на енергия следва дефинитивно да се присъди на инвеститорите на ВЕИ проекти. Като пример ще дам, което е направено по законодателен път в някои държави – с 25 процента от бюджета за реализация на един проект да се финансира изграждането на система за съхранение на енергия. Това не следва да се финансира от държавата и да е за сметка на всеки един от нас.

Нашият гост

Инж. Иван Айолов е роден през 1949 г. и е завършил Техническия университет в София със специалност „Електрически централи, мрежи и системи”.със специализация-Автоматизация на Електроенергийната система. Специализирал е в Стопанската академия в Русия. Има над 37-годишен трудов стаж в системата на електроснабдяването, министерството на енергетиката и НЕК. Бил е генерален директор на „Енергоимпекс”, изпълнителен директор на „Трафосервиз” АД и първият изпълнителен директор на „ЕСО” ЕАД. От 2010 г. е изпълнителен директор на „Техенерго” ЕАД. Бил е зам.-министър в МИЕТ, отговарящ за енергетиката, в кабинета „Орешарски“.