Гледам, че миналата седмица всички дават акъл на прокуратурата.
Президентът Радев дава акъл накъде да гледаме, а премиера Борисов – кой да размаже прокуратурата и кой да не размаже.
Разни бизнесменчета и социалнослаби консултанти като Домусчиев и Ковашки и те дават акъл.
Политици като Каракачанов и Корнелия Нинова и те се упражняват върху прокуратурата.
Трябва да е ясно едно – прокуратурата и аз, като главен прокурор, няма да допуснем да бъдем замесвани в дребни политически или бизнес игрички. Никой не може да казва на прокуратурата какво да прави или какво да не прави. Тя е независима институция. Това коментира пред камерата на Нова тв главният прокурор Иван Гешев.
Прокуратурата и аз много добре знаем какво трябва да свършим и то това, което очакват българските граждани – да им осигурим ред и спокойствие. И те вместо да си правят вятър на устата, да вземат да свършат нещо за това, за което са ги избирали българските граждани. Прокуратурата е наясно със себе си, знае срещу какво се изправя, знаем, че срещу нас се обединяват бизнесмени и политически фигури и откровени крадци, но сме твърдо убедени и с намерение да дадем на българските граждани това, което очакват. |И е радз на политиците да направят същото, коментира Гешев.
Нямаме нужда да бъдем съветвани, нито замесвани в някакви дребни политически и бизнес игрички. Нашата цел не е да покажем истината за тази безобразна кражба, наречена приватизация. За нас по-важно е да има наказателна отговорност за хората, които откраднаха залъка от устата на българските граждани и с тези пари си живеят добре, купиха си скъпи коли и обикалят света. Затова политиците да не си правя вятър на устата, а да се хванат в ръце и след като ни подкрепят да направят необходимите изменения, ако трябва и в Конституцията, за да има справедливост. И тези крадци да ходят там, където им е мястото – в затвора, посочи главният прокурор.
Източник: Petel.bg
Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Бултимес Инфо!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.