"Почти никой не осъзнава, че производството на хранителни стоки създава 25% от всички световни емисии, вредни за климата. Става дума за значително по-голямо количество въглероден двуокис, отколкото произвеждат всички влакове, самолети, автомобили и кораби по света, взети заедно“, заяви наскоро Томас Гой, шеф на германска фирма за соеви напитки. Изводът: изборът на хранителните продукти, които купуваме и консумираме, влияе значително на световния климат.
Има редица производители, които апелират да се въведе знак, с който върху опаковките на храните да се отбелязва количеството на вредните емисии, причинени от производството на съответния продукт. Те се аргументират с това, че промените в глобалния климат със зачестяващите засушавания и слаби реколти оказват влияние и върху бизнес модела на производителите. Суровините поскъпват и все по-трудно се намират.
Концернът „Нестле“ например си е поставил за цел до 2050 г. да произвежда храни с „неутрални емисии“ – т.е. без да вреди на климата. Концернът реагира и на нарастващото търсене на продукти с растителен произход и постави приоритет върху производството им. Има и куриози: Известният производител на колбаси „Рюгенвалдер Мюле“ междувременно реализира по-голям оборот с продукти за вегетарианци и вегани, отколкото с класическите си салами.
Колко струват реално храните?
Учени от университета в Аугсбург са изчислили в свое изследване от 2018 година действителната цена на някои от селскостопанските продукти – т. е. онази част от цената, която не се заплаща нито от производителите, нито от потребителите. В нея са отразени щетите, които се нанасят от масовото индустриализирано животновъдство, от пренаторяването на почвите и замърсяването на питейните води – това са последици, които се отстраняват бавно и струват скъпо. Става дума също и за последиците за здравето на хората – например от използването на антибиотици в животновъдството, които водят до резистентност и у хората.
За студията си учените от Аугсбург и Грайфсвалд са изчислили истинската цена на общо осем продукта в два варианта – конвенционално произведени и от биологично чисто производство. За целта те са осчетоводили и всички въздействия на съответното производство върху околната среда – например отделянето на вредни газове за климата, производство на азотен окис, консумацията на енергия и изтощаването на земята. Изчислените цени могат да се видят в един филиал на дискаунтъра „Пени“, който е част от търговската верига на „Реве“.
Осемте продукта са показани с по две цени: така например прясното мляко с голяма трайност струва 0,79 евро от конвенционално производство, а реалната му производствена цена би трябвало да възлиза на 1,75 евро. А пакетче кайма „смес“ от 250 грама, произведена по биологично чист начин, струва в магазина 2,25 Евро, докато реално потребителите би трябвало да заплащат за нея 5,09 евро. Най-огромна е разликата между търговската и реалната цена при каймата от конвенционално производство. В дискаунтъра тя струва 2,79 евро за половин кило, а в действителност за нея би трябвало да се плащат 7,62 евро.
Германците плащат твърде малко за храна
Но дали хората са склонни да плащат подобни цени? Повечето клиенти в дискаунтъра клатят отрицателно с глава: „Да плащам тройно по-висока цена за кайма? В никакъв случай. Само ако ми вдигнат съответно заплатата“, казва един мъж на средна възраст.
Все пак експериментът разкри същината на един важен проблем: че хранителните продукти в Германия са прекалено евтини и в безмилостната конкурентна битка между търговските вериги често се превръщат в малоценна стока за боклука.
Остава само да се види дали евентуалното маркиране на стоките с реалните им цени ще доведе до преосмисляне на потребителското поведение или хората ще продължат да се ръководят предимно от цената.
Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Бултимес Инфо!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
