Реална, означа възприета от гражданите, защото идва от тях, защото те са осъзнали необходимостта от нея, счели са за важно да има правила, предлагат конкретни, изискват от компетентните органи те да бъдат облечени в нормативна форма.
Това е доброволна, а не наложена реформа. Всяко нещо, което съдържа в себе си принуда и необходимост създава инстинкт за съпротива.
Как да се случи това гражданско общество?!
Как хората да приемат, че когато ти дадат 100 лева, с които те поставят в положение на роб е по – лошо от това да има среда, в която да си ги изкарваш достойно, дори 3 пъти повече?
Не е нормално мотивът за създаване на граждански организации да е получаване на пари от органите на властта, т.е. чрез тях от останалите граждани, от чиито данъци се генерират и средствата, които след това се раздават.
Нима това не е корупция?!
Но да се върна на темата за съдебна реформа.
Някой ще обясни ли с думи прости какво предлага?
Ще изчисти ли и как системата от калинките в нея?
Калинки, които и сто години да са там не се усещат на кой свят са, на първо място като манталитет и отговорност. Вчера някакъв текст ми се мерна, че много от тях вместо да пишат съдебни и прокурорски актове се занимавали с писане на пропагандни материали.
Вярно е, че живеем в държавата на цирковете, но като искат цирк, нека излязат на свободна практика, да си поемат мастрафа за веселбата и няма проблем.
Други пък не могат да направят елементарно разграничение между лични и служебни отношения, не само, но не умеят и да го крият.
Не може да си толкова плосък, че да дойде твой бивш колега прокурор пред съдебна зала и за страничния наблюдател да стане ясно, че без основание сте обсъждали казуса, наясно си дори, че той ще дойде, но ще отложи делото, щото ще го ангажират днес и трябва да се запознае с делото, все едно си му секретарка.
Как тогава гражданите да повярват в системата, че няма “ наши и ваши “ с този материал?!
Материалът е много зле по всички нива!
Каква съдебна реформа?!
Адвокат Златина Кралева
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.