Колебаех се дали да пиша за Господинов и “Букър”.
Не се изживявам като писател, но все пак това ще изглежда като рожба на завистта.
Но просто не е честно да бягам от темата.
Не съм чел “Времеубежище”, но познавам “Физика на тъгата” и “Естествен роман”. Сръчно написани, на места талантливо, но разхвърляни и еклектични книги. Книги – близнаци.
Но проблемът дори не е в това. Моят учител в журналистиката Фреди Криспин твърдеше, че не можеш да пишеш за една страна, ако не обичаш нейните хора.
А в тези книги няма любов. Нито към нас, нито към нашия минал живот. Спомените следват пламъка на политкоректността.
Почитатели на Господинов го равняват на Борхес и Калвино. Без съмнение, “Букър” е, или поне беше, мярка за майсторство. Но, уви, и тази награда – като “Нобел” и “Оскар” – се превърна в оръжие.
Бакалова, Грозев, Ушев и Господинов ги харесват заради една съвсем определена причина. И тя не е талантът.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
