Като народ консумирахме един от най-тежките библейски грехове – черната неблагодарност.
Народното събрание реши да изпрати оръжия на Украйна, с които ще се пролива кръвта на потомците на нашите освободители от петвековно робство.
В международната политика, особено когато се визират отношенията между САЩ и Великобританиия, се използва понятието Специални отношения (Special Relationship).
Каквото и да става по света, каквито и грехове да имат американци и англичани във вътрешните и външните си дела, двете страни никога не застават една срещу друга. Защото имат Special Relationship.
Защото имат общи исторически корени, които са неприкосновени и неподвластни на времето.
Когато премиерът Маргарет Тачър влезе във война с Аржентина заради Фолклендските острови, Белият дом подкрепи Лондон, въпреки осъжданата от целия свят британска имперска политика.
Когато президентът Джордж Буш-младши нападна Ирак с лъжата за химическите оръжия на Саддам, британският премиер Тони Блеър без колебание избра позора, погази международното право и застана до американците, защото двете страни имат Special Relationship.
Заради Руско-турската освободителна война (1877-1878), след която възкръсна българската държава, българи и руснаци имат Специални отношения. За българската свобода две руски армии воюваха на два фронта – Дунавският и Кавказкият. За освобождението ни загинаха над 100 000 руски воини. Никога Русия не е давала толкова жертви за друг народ.
Да се молим за едно – да не трябва отново да бъдем освобождавани. Тогава няма да има нито император Александър II Освободител, нито готова на саможертва за братушките руска армия, нито обичаща българите руска интелигенция…
В Библията пише: Неблагодарността е грях с тежки последици!
Дано не трябва да изпиваме до дъно тази горчива чаша.
––––––––-
Победените. Панихида (1878)
Картината е дело на руския художник Василий Верешчагин, показва панихида за стотиците загинали, все още непогребани, на бойното поле край Горни Дъбник, водена от православен свещеник и руски офицер
Велизар Енчев, фейсбук
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
