Кирил Петков: Охраната ми от НСО е имала задача да ме следи, никога не съм ял пица с кристали…

в България

Кирил Петков: Охраната ми от НСО е имала задача да ме следи, никога не съм ял пица с кристали… “Част от охраната на НСО, която ми беше зачислена, когато бях премиер, е имала за цел да ме следи”, това обясни бившият министър-председател и съпредседател на “Продължаваме промяната” Кирил Петков в предаването “ЕвроДикоФ”.

Пред водещия Сашо Диков той заяви и че никога не е употребявал наркотици. Петков разкрива и че анализатори и политолози искали по 20 хил. лв. месечно, за да гарантират отразяване на тезите на правителството “Петков”.

Съпредседателят на ПП научил от приятели, че двама от охранителите, зачислени му от Националната служба за охрана, когато станал премиер, имали за задача да го следят. “Аз отивам при шефа на НСО и питам може ли тези двамата да бъдат сменени с други. Той казва, че не може. Питам как така не може и казвам, че ако до утре не бъдат сменени, ще му иска оставката. Той казва: “Не може да ми вземете оставката”. Това беше първият ми досег до т. нар. перманентна власт. Оказва се, че така са структурирани всички служби в България – премиерът не може да ги сменя. Видяхме, че акад. Денков поиска оставката на шефа на ДАНС, а той му каза: “Гледай си работата”, разказа Кирил Петков.

“Така е структурирано, че много хора в тези служби са от 30 години. Така е направено законодателството в случая – с два подписа на президента и премиера, че никой индивидуално да не може да направи смяна. И още по-лошото е, че много от тези шефове на служби ги държат с прокуратурата и то по такъв начин, че те да не отговарят нито пред народа, нито пред премиера, нито пред народните представили. Имам информация за един шеф на една от големите служби – ДАНС, ДАР, военно разузнаване, НСО, срещу когото има досъдебно производство и този човек не е свободен”.

Кирил Петков разкрива и как анализатори и политолози искали нещо като хонорар, за да гарантират отразяване на тезите на правителството “Петков”: “Сядам аз на бюрото като премиер и след месец идват едни хора. Пак няма да казвам имена, но всички българи ги знаят. Казват: “Добър ден. Ние сме независимите анализатори, независимите политолози. Ако имаме с вас договор за 20 000 лв. на месец, ние си се оправяме с телевизиите къде да се появяваме, къде да не се появяваме. Ние говорим точките, с които вие искате да излезете”.

Петков отказал тази оферта и като резултат получил по 300 очернящи статии на месец. Сред компроматите била и тезата, че употребява наркотици: “Оказа се, че ядем пица с кристали. Оказа се, че крадем милиарди. Отричам на 100%, даже на 1000% – никога през живота си не съм взимал наркотици – нито като малък, нито като тийнейджър, нито като студент. За адреналин карам кайт, сноуборд, парапланер. Замислих се защо не кажат направо, че Киро взима наркотици? Защо трябва да кажат, че Кирил взема пица с кристали? Защото трябва да звучи популярно, за да стигне при максимално много хора”.

Относно случая с отстранения главен секретар на МВР Живко Коцев Петков се обяви за това да бъде разследван абсолютно всеки. “Ако има пачки, да се разследва. Обаче, представи си – идваш при мен, аз съм главният прокурор и ти казвам, че ако не си подпишеш оставката, ще те разследвам. Ти какъв си? Бог ли си да раздаваш правосъдие? Ами ако е престъпник? Пускаш ли го този престъпник да си ходи на свобода, защото си е дал оставката? Ами ако е невинен и го заплашваш? Това е големият проблем”, според Кирил Петков.

Подобно на тезата за употребявани от него наркотици, се завъртяла и тезата за Коцев и евентуалните му връзки с контрабандисти: “В момента, в който той сподели, започнаха пачки да изскачат отвсякъде. Имаш пудел с Живко Коцев, пудел с пачки, нямаш пачки с Живко Коцев, но имаш пудел … И тук е хитрото подаване като с пицата – ако беше само пачки, нямаше да е интересно. Но ако кажеш пудел с пачки, изведнъж всички говорят за пудели”.

Loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.