Порталът Verivox от две години насам изготвя т.нар. айфон-индекс, който показва колко дълго трябва да работят хората в дадена страна, за да си купят последния модел айфон. В актуалния случай става дума за iPhone 12 с 64 гигабайта памет.
От 3 до 85 дни
Изчисленията се правят на базата на средната брутна заплата в съответната страна. След това месечната заплата се разделя на 21, колкото са средно работните дни на месец. Така става ясно колко дни работа са нужни за покупката на въпросния айфон. Тъй като цените на телефоните на Apple не се различават особено в отделните страни, айфонът е много подходящ като база за сравнение на покупателната способност в различните държави, обясняват авторите на класацията.
Ето какво показва актуалният айфон-индекс: докато германците трябва да работят средно осем дни, за да си позволят покупката на последния модел айфон, гражданите на Лихтенщайн с техните по-високи доходи събират сумата за около три дни. Именно Лихтенщайн оглавява класацията на Verivox, а в самото ѝ дъно е Молдова, чиито жители трябва да работят средно 85 дни, за да си позволят същия модел айфон.
В тази класация България се нарежда някъде по средата – българите трябва да работят средно 41 дни, за да си купят iPhone 12. В съседна Румъния са нужни 24 дни, в Гърция – 20 дни, в Турция – 36 дни, а в Северна Македония – 76 дни.
Още числа
От класацията на Verivox научаваме още, че в по-бедните страни айфонът нерядко се оказва по-скъп, отколкото в по-богатите държави. Докато в Германия iPhone 12 струва около 900 евро, в Северна Македония той се продава за над 1000 евро. Относително скъп е айфонът и в Гърция и Унгария, където цената му надхвърля 950 евро. Според портала Verivox, разликите в цените се дължат на различните данъци и вносни такси.
Индексът позволява и това сравнение: докато с една заплата македонците и молдовците не могат да си купят и половин айфон, потребителите в Лихтенщайн са в състояние да си закупят над седем телефона.
Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Бултимес Инфо!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
