Ще ни приемат в еврозоната, дори да сме тоталните двойкари, прогнозира икономистът
„В България пада плоският данък“, заяви пред БНР икономистът Кузман Илиев. „Това, което въвеждаме с този бюджет, е един глобален корпоративен данък за големите мултинационални компании с обороти над 750 милиона евро.
То е краят на плоския данък, наложен отвън.
Плоският данък беше гледан като ставка, равна за всички. Сега ще има компании, които ще плащат 15% данък, а други – 10%. Ние губим едно конкурентно предимство. Опасявам се, че ще станем още по-невзрачни от гледна точка на инвестиционен интерес.
Няма как страни като Ирландия и България да имат ниски данъци, с което все пак да привличат някакви инвестиции и тук да се формира средна класа. Големите играчи в ЕС искат високи данъци, за да имат огромна социална държава, с която да хранят електорални групи.
Полека-лека тези дънъци ще станат за всички – не само за големите компании. Да не правим конкуренция на нашите партньори, които се държат егоистично и застрашават икономическия ни растеж.
Плоският данък не е свещена крава, но ставките бяха ниски и привличахме външни инвестиции.
Като се вкарат и екологични критерии, които до 2026-та ще обхванат целия бизнес – ако не сте достатъчно зелени, няма да съществувате и няма да може да вземете кредит, това ще се смаже малкия и средния бизнис. Ние правим едно монополизиране на пазара – само големите ще могат да си позволят да изпълняват тези безумни критерии. Чудя се защо депутатите ни проспиват възможностите за някакви облекчения. Всички в Европа си ги правят“.
Кузман Илиев не разбира „защо в среда, в която залагаме такъв голям растеж, продължаваме да трупаме дефицити“.
„Това дългосрочно означава вдигане на дънъците. Няма как като трупаш постоянно дълг, в един момент да не го плащаш“.
Той предупреди, че може да бъде засегнат валутният борд.
„България не трябва да гледа само това, че има сравнително по-нисък дълг, а и ужасяваща структура на икономиката, ниски инвестиции и ужасяваща демография, която постоянно трупа дефицити в НОИ – ние сме на ръба на ликвидна криза постоянно и застрашаваме борда.
Няма как през бюджета да станеш по-богат. Ние не произвеждаме повече.
Българската държава харчи здраво. Харчат политиците, а не хората от малкия и средния бизнес“.
Този бюджет няма как да има друг тип философия при тази политическа конфигурация, отчете икономистът.
„Философията трябва да е такава, че да взима по-малко от нас, но да харчи по-ефективно. Няма как без икономиката ти да произвежда, този, който събира, да събира все повече. Той просто си трупа политически дивиденти“.
В момента има симулация на политически живот в България, заяви Кузман Илиев.
„Няма битка за някаква философия. Всеки ден е някаква водевилна сцена. Всичко се решава от властови център, който е външен.
Нашите търговски вериги се превръщат в удобен инструмент за налагане на една човеконенавистна идеология, която прави така, че да има по-малко храна. Европа в момента не иска да произвежда храна. Намалява с десетина процента обработваемите площи. Затова цените на храните са по-високи. Това води до политически сътресения“.
Присъединяването към валутния съюз е по-скоро политически въпрос, обясни икономистът.
„Ние не отговаряме на критериите – нито за инфлацията, нито за дефицита. 10 години отговаряхме на всички критерии, но не ни приеха. Сега има някаква инициатива от тях. Питам се защо. От началото на ноември сме в тестови период на дигитално евро. Идеята е всички да влезем в тази система. Така по-лесно се контролира въглеродният отпечатък. Ще ние приемат в еврозоната, дори да сме тоталните двойкари. Но еврозоната, сама по себе си, няма да ни направи по-богати“.
Не мисля, че депутатите имат смелостта да режат непродуктивни разходи, отчете още Илиев.
„Това е бюджетът – шампион по разхищение в нашата история. Виждам едно изключително раздуване на политическия харчлък, което за да бъде попълнено, трябва срещу него да стоят безумни дънъци и извращения“.
Идеята за допълнително облагането на печалбите на банките е късогледо, обясни още той.
„Нека да хванем всички периоди – като теглим чертата, ще видим, че няма нищо свръх. Краткосрочното вторачване е проблем, ако не се вижда цялата картина„.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
