Каква ирония на съдбата – тъжна и смешна в едно.
Харвардите мятат кал с лопати в Каравелово с надеждата, че някой ще им прости беззаконията, а хер Тиквоний се снима с Лили Иванова, белким някой го разпознае като културтрегер. Куцо, кьораво и сакато тръгнало да влиза в парламента превзе на юруш наводнените села, за да покаже невиждана досега съпричастност към страданието на българите. Съединени, казват сме били, ама в някой друг живот.
Но!
Нито една партия или коалиция, кандидати за властта не обяви, че ще даде цялата си държавна субсидия в полза на бедстващите райони. Тази тема е забранена дори за медиите, които по време на избори жънат богат урожай и тъпчат с чували денги за лоши дни. Никой не дава пари, но да се правят на спасители като ги снимат с лопатите приемат за техен дълг.
Боко е по-обран в надпреварата и на него хич не му се занимава със селата. Той вече е готов да оправи света, а защо не и Слънчевата система. Затова предпочита градските пейзажи, лилиивановската компания и демонстрациите на народняшка аристократичност! Толкова си може човека-паяк и какво друго можем да очакваме от любимеца на почти всички европейски и азиатски лидери. Галеник, на когото му предстои да стане светец.
Това с лопатите ми харесва, но си мисля, че пейзаж „Белене“ ще им прилича повече.
И съм убеден, че 99% от българските граждани искат точно това. Да видят с очите си как техните държавни и политически ръководители отиват на заслужена почивка на острова на съкровищата и никога да не се завърнат от там.
Виж за онези, които имат творческа същност, като бойчето например, ще имат право да рисуват пейзажи, натюрморти и да пишат книги, които да четем. За далечни острови по река Дунав, за политически пирати и натрупани съкровища, които ще бъдат „дарени“ на българската държава.
За такива времена си мечтая аз по време на избори и мисля, че ще ги дочакам! Идат.
https://www.facebook.com/permalink.php?story_fbid=624367112550865&id=103703971283851
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
