„Колкото и да е парадоксално, съвременният Левски в моите очи прилича на Делян Пеевски.“, казва режисьорът Максим Генчев в интервю за сайта BIG5, излязло през март 2016 г.
„Той, като собственик на телевизия, единствен прояви възрожденското си чувство. За вас шокиращо, за мен – позиция. Няма подобна личност на политическата ни сцена, който да има мисията на Левски. Разбира се, Делян Пеевски няма общи черти с Дякона, но в конкретния случай той прояви възрожденския си дух, а не Вяра Анкова.“, добавя Генчев, предаде Актуално.
Интервюто отпреди 6 години отново добива актуалност след неспиращите критики за филма „Ботев“, който беше излъчен по БНТ1 преди дни. Скандалните думи на режисьора се появиха тогава като отговор на изказване на Петър Стоянович, в което бившият министър на културата коментира филма „Дякон Левски“, излъчен в две части в два поредни дни по Канал 3 през 2016 г. Тогава Стоянович коментира, че „полуграмотния Дякон Левски“ не спира да ни тормози със своето присъствие в ефира.
Екипът на Actualno се свърза с Максим Генчев, за да потвърди дали действително през 2016 г. е казал тези думи. Ето какво ни отговори режисьорът: „Донякъде са мои думи, донякъде са дописвани… просто с привкус на шега съм казал, че Делян Пеевски е Левски. Искам вече да затворим тази тема и да ви съобщя следното:
Ботев събира три години оръжия, екипира момчета, надъхва ги. Три години. После преминават Дунава и за два дни ги избиха. Това се случва и с филма за Ботев – три години хиляди родолюбци събират по пет лева, по десет лева. Изкарахме блестяща премиера… Показа се този филм по телевизията и гракват всичките завистници, които не могат да понесат нашия подвиг. И… филма го убиха.
Това е истината. А това, че Пеевски е показал „Дякон Левски“ по телевизията няма никаква връзка нито с мен, нито с Левски, нито с родолюбието. Едни антибългари, неродолюбиви хора, които искат да няма българска история, да бъдем клиенти и роби на банки, на заеми, искат да унищожат етноса – днеска убиха този филм.“
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
