Мая Манолова: Днес ЕК обяви, че пак ще съди България, защото не осигурява чист въздух на гражданите си. Тоест, държавата системно трови населението. И това го казва ЕК.
Всеки ден в България един автобус с хора умират заради мръсен въздух. Борисов чудесно го знае. Но как да излезе срещу едрите си приятели с мръсни бизнеси, срещу богатите от приятелския си кръг с горенето на боклук, срещу обеднелите при 10-годишното му управление хиляди българи, които се топлят на дърва и карат стари коли? Нали той направи богатите много богати, а бедните – още по-бедни? И сега трябва да изкара доизживяването си с тях. А после и те да го избират. Каква ирония на съдбата му политическа!
3 години правителството лъже ЕК, че мерките са в процес на подготовка. Резултатите са видими, както и въздухът е видим. Накрая Комисията започна дело срещу България.
Всъщност България е рецидивист – за втори път е подсъдима заради мръсния въздух. Решението на същия съд, което държавата не е изпълнила, е от април 2017 г. Оттогава голямо лъгане е падало. ЕК съобщи днес, че системно не са били спазвани пределно допустимите стойности за фините прахови частици и не са били предприети мерки периодите с превишения да са възможно най-кратки. 90 дни годишно дишаме отрова – между 2 и 3 пъти над максимално допустимия брой дни – 35. По данни на Европейската сметна палата близо 15 000 души годишно умират в България вследствие замърсяването на въздуха.
При това управление кислородът свърши, въздухът убива. А България и София са европейски „шампиони“ в две черни класации: по смъртност от COVID-19 и по мръсен въздух.
Това управление нито може, нито има намерение да осигури чист въздух. Това, че обикновените хора не могат да дишат, тях не ги интересува. Но ревизията е близо. И има кой да ги накаже.
Г-н Борисов, до изборите ще си отидат 100 автобуса българи заради това, че в тая държава се диша отрова. Невинен ли сте, че бездействаш?
Вижте още от bultimes
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
