Граничните органи да имат достъп до електронния регистър на болничните листове и да подават незабавно информация към НОИ, когато някой напуска България докато е в болнични.
Това е една от мерките за ограничаване на злоупотребите с болнични, предложена в анализ на Националния осигурителен институт (НОИ) по проблема, публикуван в петък.
В него се съдържат и други предложения като например да се намали срокът, за който личният лекар и ТЕЛК могат да издават болнични. Както и да се въведе контрол на болничните от работодателите и болничният да бъде заверяван от лекар, с който те имат договор. Или дори работодателят да изпраща служителите си за повторна експертиза в лечебно заведение, с което има договор, когато се съмнява в достоверността на болничните. Това обаче ще става само със съгласието на служителите. Представители на здравните власти пък ще правят внезапни проверки дали хората си спазват назначените болнични режими. Това ще може да става по сигнали на работодателя или граждани, пише mediapool.bg.
Анализът на НОИ развенчава мита, че болничните се ползват от осигурените най-вече като инструмент за “сливане на празничните дни“. Такива внушения бяха направени както от премиера Бойко Борисов, така и от бизнес организации, според които „като дойде петък, и „айде в Гърция на почивка“, и от орязването на болничните „губят само измамниците, които се пекат на плажа“.
От анализа на НОИ става ясно, че ръстът в разходите за болнични се дължи на дългосрочните болнични, а не на кратките болнични за по 3 дни до седмица. Сериозен принос за ръста в броя на болничните и разходите има застаряващата работна сила, тъй като хората в предпенсионна възраст ползват повече болнични. Анализът отхвърля подозренията, че държавните служители са голям ползвател на болнични.
Най-честите диагнози в болничните
Най-често срещаните диагнози, по които са издадени болнични листове, са “Остър бронхит, неуточнен“, “Увреждания на междупрешленните дискове в поясния отдел“, “Остра инфекция на горните дихателните пътища, неуточнена“, “Заплашващ аборт“ и “Вирусна инфекция, неуточнена“. По тези пет диагнози през 2018 г. са издадени близо 29 на сто от всички болнични листове, по които НОИ плаща и по тях са изплатени обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване на над 45 на сто от всички хора с изплатено обезщетение. Тези и останалите диагнози в топ 20 при издаваните болнични листове, показва че те са най-често за вирусни и грипни инфекции с различни форми на усложнения, проблеми с опорно-двигателния апарат и усложнения при бременност. Близо 80 на сто от издадените болнични листове са издадени от лечебни заведения в извънболничната помощ – лични лекари и специалисти.
На кои болнични се дължи ръста в разходите?
Макар и болничните листове с по-кратка продължителност (до 7 дни) да са най-често издаваният вид болнични листове, не те са причината за нарастването на изплатените от НОИ брой работни дни, респективно – за нарастването на разходите за парични обезщетения.
Отчетеният ръст от 760 хиляди работни дни за периода 2016-2018 г. се дължи на болничните листове с продължителност над 7, но под 30 календарни дни.
Цялата статия може да прочетете тук
Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Бултимес Инфо!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
