Патриарх Даниил: Не трябва да ни е страх да благодарим на Русия за Освобождението независимо от политическата конюнктура

Проповед на патриарх Даниил, произнесена на 4 януари 2025г. по повод освобождението на София

Днес е ден за радост за столичния ни град. На този ден преди 147 години западният отряд на генерал Гурко освобождава град София и след близо петвековно робство жителите на града си отдъхват и с неизразима радост се стичат да приветстват армията на освободителите, да благодарят, да се зарадват в Бога. Голяма е била радостта и поради отминаването на надвисналата опасност над града на 3 срещу 4 януари той да бъде опожарен, а жителите му – избити. Такава участ постига Стара Загора през лятото на предходната година (1877), както и други градове при отстъплението на турските войски, което показва от какво се е избавила София. Тогавашните турски власти при отстъпление подлагали цялото българско население на нож и огън, така че не може да се каже, че е имало някаква грижа, че е имало някаква любов към тези човеци от турските власти. Затова е било робство, защото такова отношение е имало към българите, затова е била толкова голяма радостта им от освобождението.

Навсякъде българите са съпътствали руската армия, сам генерал Гурко казва, че ако не са били онези силни, смели мъже, които при преминаването на прохода през Стара планина заменили конете и впрегнали своите волове, за да изтеглят оръдията, да мине войската, едва ли биха преминали Балкана в чудовищния студ и тежки условия. Ето с каква с каква голяма самоотверженост нашите предци всячески са помагали. Опълченците и мирното население са възлагали големи надежди, всичко мило и драго са давали и навсякъде са приветствали и са се радвали на руската армия.

Същата благодарност дължим и ние, защото историческите факти не можем да ги променим. Да си представим какво щеше да стане, ако, както други войни между Руската империя и Турция, тази също би била неуспешна за Русия. През 19 век, особено в Северна България, е имало толкова въстания, при които след надигане на населението то е било избивано почти масово, но след няколко години хората отново са се вдигали, което ще рече, че са живели с един свободен дух и са виждали нетърпимостта на османския произвол, особено в периферията на империята, където положението на населението е било тежко. Знаели са, че със свои сили не могат да се справят, защото нито оръжие, нито численост имат, но въпреки това толкова пъти са се вдигали на въстание. Затова с такова голямо въодушевление са посрещали руските освободителни войски и с голяма радост е посрещнато освобождението на град София, за което ние дължим благодарност на тези смели войни, много от които са положили своите кости, пролели са кръвта си, за да можем ние днес да живеем свободно.

Това ни показва, че ако днес поради политически конюнктури и разни тенденции в общественото мислене ние не пазим благодарността към хората, отдали живота си за нас, трябва да се запитаме: ние свободни ли сме или живеем със страх? С какво живеем, ако я няма благодарността към тях? Както имаме благодарност към тези, които са ни родили и отгледали, то как да нямаме благодарност към онези, които са умирали за нас? Ако не разбираме това, ако не изразяваме своята благодарност, независимо какво мислят хората около нас, тогава да се запитаме: свободни човеци ли сме?

Така че нека да имаме тази смелост, да имаме тази признателност, да знаем защо живеем. Защото, ако ние се ползваме със свободата си, политическа свобода има, а в същото време робуваме на разни страсти и страхове, то следва да се запитаме: познали ли сме истината, която ще ни направи свободни (Иоан. 8:32)? Или, както казва Господ Иисус Христос, всеки, който върши грях, роб е на греха си. (Иоан. 8:34). Защото и по онова време е имало хора, които са си гледали себе си, имота си, скривали са се, особено по време на въстанията, а после наготово се ползвали от  свободата. И под робство и след това като са освободени са живели с личния интерес и с мисълта за личната изгода. Животът на един такъв човек не може да доведе до истинско удовлетворение, не може да доведе до това истински да се зарадва за това, че ни има, че Господ ни е създал, че ни е дал толкова благодеяния, разпнал се е за нас.

Ето тази вяра, нашата православна вяра ни учи, че Господ ни е простил греховете, че ни е дал възможност за вечен живот, но да живеем тук действително достойно като християни, които знаят, че смъртта е победена. Затова да живеем за Бога, а не за неща, които са в този временен живот и отминават. Нека да се просвещаване с истините на светата православна вяра, която ни учи и на благодарност. На всяко богослужение поменаваме царя Освободител, генерал Гурко и всички войни, паднали за освобождението – руски войници, български опълченци, румънски войници, сръбски войници и от други националности под знамето на руската армия. Затова ние винаги отдаваме почит на всички православни войни, които са давали живота си за свободата и вярата на нашето отечество. Вечна и блажена да бъде тяхната памет.

Следва да отдадем благодарност за мъжеството, доблестта и любовта към народа ни на вицеконсулите на Франция – Леандър Льо Ге, Италия – Виторио Позитано, и Австро-Унгария – Йозеф Валдхард, които разбирайки, че е издадена заповед от Осман Нури паша за опожаряване и избиване на населението на София, казват, че няма да напуснат града с целите си мисии, особено санитарните, които са помагали да лекуват ранените воини. Това вразумява властите да отменят заповедта и градът не е опожарен. Дължим им тази благодарност, защото любовта винаги е за похвала, за почит, да подражаваме също тъй на тази доблест.

Пазейки паметта и благодарността към тях, нека отстояваме своята свобода и да не даваме днес някой да ни поробва – било със страхове, било с посяване на омраза, било с посяване на разделение, напротив, в сърцата ни да крепне любовта към Бога и човеците. Тогава действително ще оползотворяваме този дар на свободата – не само политическата, но и духовната свобода от греховете ни и така ще прославяме Бога с чисти сърца. Честит и благословен празник! Бог да пази България! Амин.