Как да го кажа?
През изминалите 33 години ходене в пустинята на демокрацията, България беше и продължава да бъде окупирана от цяло поколение номенклатурни отломки от миналото или техни преки и косвени наследници.
Те изведнъж осъмнаха с историческата своя роля да осъждат всичко минало към което безусловно принадлежат, за да се превърнат в темелите на новата демократична система.
Това са обществени плъхове, които първи напускат всеки потъващ кораб, за да се прикачат на друг със същата своя роля – близо до властта, близо до храната.
Те се хранеха и преяждаха с всичко възможно в отминалата вече България, когато всички останали бяха превърнати в прости оръдия на труда, хранят се и преяждат с власт и пари и днес, като напълно нови човеци. И точно тази порода индивиди във всяка държава са най-удобните за осъществяване на какъвто поискате план.
Днес тези наши плъхове са настанени във всички управленски катедри и резултата от тях е очевиден – пълна разруха, безвремие и безпътица. Те нямат качества, но са добре пригодени да се самонагаждат във всякакви условия, за да бъдат винаги сити и доволни.
Паразити, негодни да добавят стойност в нито едно обществено дело. На тях не им пука за никой и нищо освен за собственото си благо, което най-често се яде или натрупва в банкови сметки.
Те нямат собствени имена, нито имат нужда от такива, защото нямат собствена личност. Популация от паразити, които се разпознават само с поглед и мисли.
На тези няма нужда да обснявате, да се надприказвате и спорите! Губите си времето, което е най-ценния ресурс на планетата.
Тайната да се живее 100 години
Хубавата новина е, че паразитите са устойчиви, но никому непотребни! И това винаги се осъзнава.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
