Българският певец, музикант и композитор Кирил Маричков е починал днес на 79-годишна възраст, съобщи Би Ти Ви.
Това е станало при инцидент в село Селановци.
Трябвало е Кирил Маричков да има концерт с „Фондацията“, но при качване на сцената за проверка на звука е паднал и получил тежка черепно мозъчна травма. Починал е в линейката на път за болницата.
Кирил Маричков е роден на 30 октомври 1944 г. Най-известен е като основател и изпълнител в рок групата „Щурците“, създадена през 1967 година.
През 60-те години започва да свири на бас китара в рок формацията „Бъндараците“. През 1967 г., след като „Бъндараците“ се разделят, Маричков и барабанистът Петър Цанков основават „Щурците“.
Първоначално „Щурците“ свирят кавър-версии на популярни парчета, но не след дълго създават авторски композиции. В групата Маричков е фронтмен, басист, певец и композитор. Сред най-емблематичните му песни са „Рок в минало време“, „Вкусът на времето“, „Конникът“, „Клетва“, „Вълшебен цвят“ и други.
Със спирането на активната творческа и концертна дейност на „Щурците“, Кирил Маричков се отдава на солови проекти. Има два солови албума.
От 2002 година е част от супергрупата „Фондацията“. В началото на 90-те години на XX век Маричков е част от културните дейци, които активно се борят срещу присъствието на БСП във властта и симпатизира на новосъздадената опозиция.
През 1990 г. Маричков е избран за депутат от листата на коалиция СДС в VII велико народно събрание, но по-късно го напуска. По време на предизборната кампания „Щурците“ записват популярната песен „Аз съм просто човек“, която се превръща в неофициален химн на опозицията.
През 2010 г. Маричков е удостоен с орден „Св. св. Кирил и Методий“ първа степен за особено големите му заслуги в областта на културата и изкуството. През 2020 г. получава и най-високото държавно отличие – Орден „Стара планина“ – I степен.
През миналата година Кирил Маричков издава автобиографичната си книга „На прага на времето“. В нея казва „Винаги съм бил директен и с бърз рефлекс, особено ако трябва да отговоря на някого, който ми декламира лозунги или опорни точки. Казвах това, което мисля“. Той е категоричен в позицията си, въпреки несгодите, които му е носила: „Никога не съм се съобразявал с правилата на „политическата коректност“. Както тогава, така и сега. Не съм се крил, не съм се свивал, не съм се снишавал, докато мине бурята. Казвал съм и казвам какво мисля. Не твърдя, че това е качество. Може би е недостатък. Понякога съм плащал твърде висока цена, но това съм си аз, така съм устроен„.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
