Със снощното си изявление българският президент Румен Радев на практика предреши изхода от желанието на партиите от либерал-глобалисткия сговор да унищожат българския лев.
Ситуацията сега е такава, че вече дори не е нужно да се провежда референдум. Само думите на президента са достатъчни. Апологетите за евро прекрасно го разбират. Затова снощи те не пестяха каруцарски език по стените си в социалните мрежи – нещо нетипично за умни и красиви хора.
Радев ги постави в задънена улица. Ако пропуснат референдума, което би трябвало да е логичната развръзка, защото официално се кълнат денонощно в демокрацията, ще го загубят. Социологическите проучвания сочат, че противниците на общата европейска валута са мнозинство. Но дори и по традиция резултатите да се нарисуват, както знаем, че се прави обичайно на изборите у нас, най-много да ги доведат до равенство между „за“ и „против“. А това далеч няма да е търсеният и декламираният пред еврокомисията (ЕК) и Европейската централна банка (ЕЦБ) „обществен консенсус“ за унищожаване на лева, както безобразно се лъжеше в последните месеци.
Пропуснат референдум значи още и сериозни публични дебати преди гласуването, които неминуемо ще отразят общественото мнение в цялост. Нещо, което либерал-глобалисткият сговор заглушаваше досега на всяка цена. Ще бъдат извадени на светло тъмните договорки под масата с бюрократите от еврокомисията и ЕЦБ „вие ни излъжете красиво за финансовото състояние на България – ние ще се направим, че ви вярваме и ще ви набутаме в еврозоната“.
А това ще позиционира местният слугинаж на либерал-глобализма в същата светлина, като онези негови предшественици, които през 1963 и 1973 година – пак като тях на тъмно и зад гърба на населението – се опитваха също да унищожат лева, за да въведат те пък рублата.
От друга страна, ако либерал-глобалисткият сговор реши да действа както досега ва банк и отхвърли референдума, ще е много лош атестат пред Брюксел. За чиновниците там, които също привидно се кълнат в демокрацията, няма нищо по-страшно от това световните медии да ги обвинят в тоталитарни похвати.
Едно е да се отхвърля предложение за допитване, идващо от Костадин Костадинов, на когото извън България никой не обръща сериозно внимание, макар и при събрани според изискванията достатъчен брой подписи. Друго е да се зашлевява по байганьовски през устата демократично избран президент. Отзвукът в световните медии, а от там в Брюксел и останалите важни за българския либерал-глобалистки слугинаж столици, ще е такъв, че дори би съборил правителството без вот на недоверие.
Думите на президент кънтят изключително сериозно в институциите на Европейския съюз, и те вече няма как да не намерят отражение в изравнителния доклад, който трябва да излезе в началото на юни. Когато тъмни договорки придобият публичност, а случаят с въвеждането на евро в България напук на всички е точно такъв, европейските институции се стягат и винаги изплюват едно и също: Без обществен консенсус не можем да вземем решение. Брюксел определено не би искал пред света да изглежда като съучастник в авантюра. Отхвърлянето на референдум, предложен от демократично избран президент, ще бъде възприето навсякъде в столиците, пред които българският либерал-глобалистки сговор стои мирно, както и от агенциите за кредитен рейтинг, като опит за манипулиране на общественото мнение. Това ще изправи България пред сериозни критики.
Да, либерал-глобалисткият слугинаж е в задънена улица. Той няма полезен ход. Домораслите му заклинания „Путин нареди на Радев да спре еврото“, „който е против евро е за рубла“, „само копейките не искат евро“, не важат пред света. Ще трябва да избира между две еднакво пагубни за неговите евроилюзии решения: да рискува да се изправи срещу собствения си народ на референдум, който ще изгуби, или да действа както досега – с познатия диктаторски манталитет, за да загуби всякакво доверие пред света.
Което и от двете да избере, крайният резултат ще е един: Управителят на БНБ Димитър Радев (също огромен противник на българския лев) ще трябва да предприеме най-омразното за него действие – да организира конкурс за художествения вид на новите български 200-левови банкноти.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
