Държавният глава Румен Радев трябва да издаде указ, с който да разпусне 47-ото Народно събрание и да насрочи предсрочните парламентарни избори през октомври, пише Epicenter.bg.
Съгласно Конституцията държавният глава ще определи и датата за тяхното провеждане.
Централната избирателна комисия (ЦИК) трябва да разполага с 60 дни за подготовката за вота.
Първата възможна дата е 2 октомври.
С втори указ Румен Радев ще назначи четвъртия си служебен кабинет, но в историята на България ще е под № 100.
За премиер се спряга Гълъб Донев, бивш служебен министър на труда и социалната политика и настоящ секретар на президента. Досега той три пъти бе служебен социален министър.
Както вече написахме, правосъдното министерство се очаква да отиде при депутата от БСП Крум Зарков. Юристът е един от най-отявлените критици на партийното ръководство и особено на Корнелия Нинова. Смята се за един от претендентите за лидерския пост в партията. Син е на журналистката Анна Заркова, която бе съпредседател на инициативния комитет, издигнал Радев за втори мандат.
Вторият сигурен в кабинета е главният секретар на Радев полк. Димитър Стоянов. Той ще бъде командирован в министерството на отбраната. Преди две седмици Стоянов обвини Корнелия Нинова, че икономическото ѝ министерство пращало оръжия за Украйна.
За министър на икономиката се спряга името на Даниела Везиева. Тя вече е била на този пост в предишните служебни кабинети на Румен Радев.
Секретарят на президента по образование и култура Пламен Славов се очаква да поеме културното министерство.
Бившият служебен министър на транспорта Христо Алексиев отново е сред фаворитите за тази позиция.
И още едно име от служебните кабинети на Румен Радев – Иван Демерджиев, този път вероятно ще поеме Министерство на вътрешните работи.
Повторно в изпълнителната власт се очаква да бъде привлечен и Атанас Пеканов, като министър без портфейл. Той е един от авторите на Плана за възстановяване и устойчивост.
Спортното министерство ще бъде дадено на бившата депутатка от БСП Весела Лечева. И тя е сред активните противници на Нинова. Била е председател на Държавната агенция за младежта и спорта. Бе и в инициативния комитет, издигнал Радев за втори президентски мандат.
Още един ярък социалист – Явор Гечев е вероятният земеделски министър. Той ще потърси реванш, след като не запази поста си на зам.-министър при четворната коалиция.
За енергиен министър се очаква да бъде назначен уволненият на кабинета на Петков бивш шеф на „Булгаргаз“ Николай Павлов. Ресорът му е важен с оглед стоплянето на отношенията с “Газпром”. Неслучайно, след като БСП върна мандата, той заяви: “Кризата в енергетиката може да прерасне в колапс на икономиката и на социалната система, тя е най-тежкото наследство на това правителство.
С големи шансове за регионален министър е Иван Шишков, който бе зам.-министър миналата година. Той беше заместник на Виолета Комитова в предходно служебно правителство на Румен Радев.
Любомир Дацов и Илия Лингорски – един от двамата ще седнат в креслото на Асен Василев в Министерство на финансите. Лингорски от април е в управата на БНБ като президентска квота. Дацов пък бе номиниран преди година от “Има такъв народ” за финансист №1 в несъстоялото се правителство с премиер Николай Василев.
Вероятно за трети път като служебен министър на туризма ще се върне Стела Балтова.
Радев залагал и на Ирина Костова и може отново да я потърси за министър на околната среда и водите.
Кой ще е новият външен министър, още не е съвсем ясно. Говори се, че най-вероятно това ще е дипломат №1 от кабинета на Стефан Янев Светлан Стоев. Излезе отново името на Марин Райков.
Ако Гълъб Донев стане служебен премиер столът в социалното министерство може да отиде при Лазар Лазаров, който през различните кабинети бе заместник-министър.
С най-големи шансове за министър на образованието е проф. Христо Белоев от Русенския, който обаче предпочете научна кариера пред депутатско място от БСП през 2014 г.
Здравеопазването може да поеме или д-р Таня Андреева – от кабинета Орешарски или Илко Семерджиев – от служебния кабинет на Огнян Герджиков.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
